Един поздрав от едно ужасно разочаровано момиче, за всички, които се чувстват по подобен начин-:((
Е, добре, че ги видях поне първия път, че иначе розачораванието щеше да е доста по-голямо.
Хайде, дано се оправи Дейв от "чревното разстройс...

Копирах текста, който ще видите по-долу, реших да го пусна и тук, та дано най-накрая да спре този спам и това насаждане на излишно напрежение!
За 186-ти или за 1866-ти път, не знам за кой точно, искам да кажа:
НЯМА и НИКОГА НЕ Е ИМАЛО идея...

Вдъхновено и провокирано от valsodar (http://valsodar.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/27/kratyk-narychnik-za-jeni.327552), понеже почти обещах J! И с много усмивки, разбира се J))!
 
                Настоящият научен анализ има за цел ...

                „Ееех, ай стига бе, Тотонче! То не бяха сълзи, то не бяха сополи, романтики, залези, изгреви, лигавщини, мрънкане, еее...Стига де! То романтиката хубаво нещо, вярно, че е пролет, ама...То пък туй на нищо не мяза веч...

               Скоро ще се потопиш в очите ми, море! Скоро ще те обгърне дъхът ми! Скоро ще ме целуне шумът ти! Скоро ще облееш сърцето ми, ще го измиеш и ще влезе светлината!
                Там, край теб, ще се събудя. Ще се влея в се...

              
            На първо място – за информация, ето я "Моментна цветна снимка"-1: http://totoni.blog.bg/viewpost.php?id=262976.
             Та, преди точно четири месеца споделих една емоция. Нарекох я "заместител", к...

 
          ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички хора със сърца, които могат да се нарекат „лекари”, „милосърдни сестри” и „санитари”! Обичам старата думичка „милосърдни”. Точната дума за тази професи...

            Кратко, жадувано, изненадващо бягство.
            От сивотата и грозотата – към слънцето, вековните борове, планината, зеленото, цветното...
 Към приятелските среднощни разговори и хубавото вино.

                Споменът се завръща неканен. Понякога. За малко. Обърква.
                Кратките срещи. Търсещите ти ръце. Изпиващите ти очи. Широката усмивка. Топлата прегръдка.
                Не искам! Не виждам! Не усещам! Не чу...

    - Хеей, ехоооо! – провикнах се с все сила, защото го мернах на отсрещната
страна на тротоара и започнах да махам с ръка като някоя малоумна на футболен мач. 
    Реакция, обаче, нямаше. „Уф, не ме чува...” Не можех да...

           Провокирано от постинга на lelya http://lelya.blog.bg/viewpost.php?id=312674, която ме върна в спомените 15 години назад. Тогава много неща бяха различни. И аз бях различна. 
          Разказани от първо лице, единствено число ...

За теб, който стоиш спотаен. В мрака, скрит зад маската на невидимия. За теб, когото си мисля, че виждам. За теб, който ме откри зад моята маска.
Не знам тук ли си или те няма, но аз те виждам. Защото искам да те видя. Защото усещането ...

Ееей, разбрах аз какъв е проблема на българския бизнес, бе! Разбраааааааааах...Ха-ха, чудите се, по-напред съм от вас, а? Добре де, добре, ще ви отворя! Нали сте ми дружки, ще ви разкрия тайната, която открих тази вечер.  Гуменките, в гу...

                Прости ми, мамо! Прости ми за всичките пъти, когато не хванах ръката ти! Прости ми за тогава, когато не те прегърнах! За дните, когато съм лоша с теб. Знаеш, че тогава не се сърдя на теб. Сърдя се на живота и на света. Не...

               Да знаете, иде пролеееееееееет! Странно ви се вижда това твърдение, а? Навън един сняг, кал, киша, грозно...”К’ви ги дрънка тая, бе?” – викате си. ВЕрвайте ми! Ще ви оправя времето до няколко дни!
...