„Ееех, ай стига бе, Тотонче! То не бяха сълзи, то не бяха сополи, романтики, залези, изгреви, лигавщини, мрънкане, еее...Стига де! То романтиката хубаво нещо, вярно, че е пролет, ама...То пък туй на нищо не мяза вече! Ай, сиктир, моля Ви се (така, в учтива форма си говоря аз на себе си, ’щото са уважавам, така да се каже)!                 То вярно, че хормоните бушуват, вярно, че на море мирише, ама...Ай, освестете са, моля Ви се (нали...няма да уточнявам пак за учтивата форма)!”                 „Ъъъ, няма пък!” – тропкам си с краче (то си цяло крачище, ама нейсе...) и се инатя. „Искам си я романтиката, пък!”                 „Е, добре де, ама...Нещо така по-сериозно няма ли сега? Да не си тийнейджър, айде, моля!”                 „Абе ‘що не си гледаш работата? Ще си мяукам колкото си пожелааяяя!” – удрям юмручета един в друг (то пък едни юмручета – цели топузи, ама нейсе...) и се изплезвам тамъъъън подобаващо на полупреклонната ми възраст. „То пък като стана сериозна, та к’во? К’ъв по-точно ми е келепира? А? Мълчиш, ‘щото нямаш к’во да кажеш! Аааамаха!”                 „Е в тия размирни времена, няма ли да пораснеш малко, да погледнеш по-далече от носа си и да вземеш да призовеш малкото мозък, дето го имаш, та да изкараш нещо по-сериозно така...?”                 „Не ща да съм възрастна! Казах! Искам да съм си глупава нерусолява тийнейджърка (то, ‘щото ако знам нещо със сигурност в тоя живот, то е, че няма да съм руса! Никогаш! Не!)!                 К’во искаш да ти кажа? Хубаво, ще ти кажа, да мирясаш! Криза? НЕма парЕ, действайте! Кой както иска да се спасява!                 Избори? К’во? Забрави! А, кажи ми ти, кат’ си толкоз умна-за кого по-точно да гласувам? За бат Бойко? Не, благодаря! За този бих гласувала само ако е референдум за прибирането му в някоя психиатрична клиника. Ми, така де! Има си проблеми човекът! Светът около него се върти, той все прав, на крив...нали...Хайде, сиктир!                 Костов? Ааа, този го видяхме вече! Виках му по митинги, драх се, стига вече! Свърши тая!                 Царя? Ааа, моля, моля, на него джокер му не требе! Той си взе, к’вото имаше да си взема, стига му толкоз! Да дадем път на някой друг.                 Че то още сигурно има за взимане, ама вече ще трябва да се завъртят – на ротационен принцип, някак си, понеже те вече всичките май се изредиха. Че то малка държава...няма толкоз мат’рЯл!
                Седнишев? Еее, човекът да го оставим да се задоми най-накрая, че той от тез важни държавни дела не може едно дете да направи, бе? Бива ли да се затрие тази семка бесепарска без наследници? Не! И моторчето не знам дали не хвана ръжда вече...Хайде, нека си почива вече, стига му толкоз!
                Болен? Неее, пу,пу (плюя в пазва, за тези, дето не са разбрали)! Бегай, моля ти се! Ще намалеем още като нация, ще се затрием. Той кат’ направи ‘сите цигани на сапун...Бегааай, не!”                 „Ееей, не се спря, бе! Ама ти по-сериозно не можеш ли да се държиш?”                 „Тц!” – джвакам си дъвката и въобще не я отразявам. „Слушай ме вниматеелно!Пиша бавно, ‘щото знам, че четеш бавно! Т...ц...! Чакай си сипя биричката, че ми дойде до гуша от тебе! Уф!”                 „И това е, значи!”                 „Още ли искаш? Ти ще ме оставиш ли на мира изобщо? В боклуци сме се заринали! Л...а до шия! Отвсякъде! И искаш да ти говоря за мръсотията? Няма да ти говоря, защото ме е гнус! Това достатъчно сериозно ли ти е? Независима съм! Т.е. нищо не зависи от мен! Затова ще си говоря за залезите и изгревите! За красивите спомени, за музиката, за прекрасните неща, които ще ми се случат, за любовта, за сладката тъга...Ей за такива лигави работи! Нъц! Това е! Точка!” – отпивам си от биричката и й тегля една дъъъъъъъълга! „Я гле’й какво слънце е навън! По-чисто ми е някак си, бе! Ама защо ли се занимавам с тебе? Еееее еее, и замирисва на морееееееееее! Ееее еее...” – припявам си на глас и ми е гот! Ама много ми е гот, защото след има-няма 3 дни ще ми миришееееее на море! И ще ми е хубавооо, много хубавооо! Ха, нека ти!” – потропвам пак с онези топузи (юмручетата, де) и си пийвам биричката. А от фурната намирисва на удавено бройлерче в бира, с крехки пресни картофки.

Наздраве с биричката тогава:)

Наздраве! :)))

развесели ме :-))) Размечтах се и аз, за хубавите нещица, от живота. Хубава вечер и още по-приятно, да ти бъде на морето. Поздрави го от нас :-)

Хехех... с тази биричка и това море остава само и на цаца да замирише и съвсем ще ми се напълни главата с водорасли :):):)

Оооо, цаца...Ееех, много ми се омешаха миризмите вече...хихихих
поздрави!

А така,карай си кефа и хич да не ти пука.Браво на теб!