Всичко се въртеше, тъпчеше на едно място, зацикли…А дори назад вървеше.
Беше уплашена. Не помнеше откога не е била толкова уплашена. Страхът я обземаше все повече и я обезоръжаваше. Малко, по малко. Почти не й ос...

            Премрежен поглед на чаша кафе. Поредната чаша. Димяща цигара и съзнание, обвито в пелена от дим.
            Копнеж по изгубено приятелство. Или копнеж по заблудата. Тишина дебне отвсякъде. Земята под краката й се клати, не...

-    Криза е! Мамка му, криза си е!
-    К"во речи? К"во е туй животно, бе?
-    Ааа, много е сериозно, бе! Как така не знаеш какво е? Ти не виждаш ли к"во става наоколо?

           Сядам аз да почина от неделната “почивка” у дома, изразяваща се в целодневно чистене, готвене, пране и т.н. романтични неща за “почивка” и решавам да поогледам какво ново в блог-а. Нищо, беше равносметк...

            Гледам “Двойникът”. Помните ли, един от онези стари български филми, които винаги пораждат в мен една носталгия, която ме натиска и ме кара да се питам защо нямаме такива филми днес?
            Да, признавам, на...

Беше прекрасен есенен ден. Вървеше по най-закътаната алея в парка, търсеше спокойствие и самота. Имаше нужда от дълга разходка, насаме със себе си. Искаше да се наслади на прохладата и топлите цветове на есента.
Алеята беше застлана с ...