Прости ми, мамо! Прости ми за всичките пъти, когато не хванах ръката ти! Прости ми за тогава, когато не те прегърнах! За дните, когато съм лоша с теб. Знаеш, че тогава не се сърдя на теб. Сърдя се на живота и на света. Не...

               Да знаете, иде пролеееееееееет! Странно ви се вижда това твърдение, а? Навън един сняг, кал, киша, грозно...”К’ви ги дрънка тая, бе?” – викате си. ВЕрвайте ми! Ще ви оправя времето до няколко дни!
...

               Много ме напъва да споделя с вас тазвечерното преживяване, което принципно е рутинно в живота ми от има-няма 6 години насам, обаче май не е чак толкова рутинно, защото с всеки следващ път става все по-голямо предизвикателс...

                 Преекспонират ли западните медии грозотията на милата ни родина?
                Такива вопли чувам напоследък от родните медии. Гледах сутринта журналистката, която направи преди време филма за децата от Могилино. Лич...

-  Ама ти сериозно ли ми говориш? – ококори големите си очи, а лицето й придоби онова изражение, което я караше да изглежда като малко дете, на което предлагат мечтана от дълго време играчка. – Дано да е сериозно, защото ако ...

Олелееееее, хора, реших да потърся вашето приятелско рамо да оплача горката си съдба на снощна, препила, неспала жена, добрала се до офиса и в сериозно очакване да започне по някакъв начин да работи и да посвърши нещо днес, "щото все пак...

Дъждът валеше и нямаше никакви изгледи скоро да спре. Методично и напоително. Пролетно. Неестествено, понеже все пак беше февруари. В прозорците свистеше вятър. Явно беше студено. Предполагаше. Не беше излизала цял ден. Търкаляше се от л...

             Дали ми дойде време да ви кажа „Здрасти”? Определено...Абе, то отдавна ми е време, обаче все не успявам да стигна до така любимия ми блог. Няма да казвам, че ми е липсвал, защото ще се повторя вече, обаче много м...