Дали ми дойде време да ви кажа „Здрасти”? Определено...Абе, то отдавна ми е време, обаче все не успявам да стигна до така любимия ми блог. Няма да казвам, че ми е липсвал, защото ще се повторя вече, обаче много ми се пише, да знаете!
Да започна ли с това какво се случва с мен? Кого ли го интересува? Кратката версия е, че направих грешен избор, но ми се даде втори шанс да поправя грешката си и сега съм на място, където се чувствам точно там, където трябва да бъда. За разлика от преди, когато се задушавах и въздух не ми стигаше от неудовлетвореност. Усещали ли сте това чувство? Аз не бях, обаче разбрах за какво става дума. Установих, че не може да оцелееш ако прекарваш осем часа от деня си не на място. Но, слава Богу, вече всичко е наред!
Какво друго научих? Научих, че с пари днес можеш да си купиш спокойствие. Аха, така си е. Поредният житейски урок. Купих си спокойствие. Няма да ви обяснявам, защото ще ви отегча, но ежедневието ми е далеч по-приятно. Както и да е.
Появиха се отново някои липси...Страшното в случая е, че сякаш започвам да свиквам. Дори себе си не мога да разбера. Не знам. Боли, но по-поносимо е някак. Не искам да свиквам със загубите. В какво ще ме превърне това?
Компютърът ми у дома страда от тежка вирусна инфекция, обхванала всички жизненоважни системи и органи. Кофти. Това е и основната причина да не успявам толкова време да драсна някой ред. Колко пъти ме е напъвало да седна да попиша, пък като се сетя, че миличкият е болен и не става, и започвам да се псувам. Не мога да намеря време да го заведа на истински доктор, видно е, че всякакви домашни самолечения не му помогнаха. Ами да, ама...Скоро...
Ами...това е кратката версия на отсъствието ми! Целта на това писание е само да се оповестя, че отново съм тук. За онези, които са се чудили...
Скоро ще напиша нещо, щом излекувам компютъра или щом ми остане пролука в офиса и най-вече-когато имам какво да ви кажа.
