Сядам аз да почина от неделната “почивка” у дома, изразяваща се в целодневно чистене, готвене, пране и т.н. романтични неща за “почивка” и решавам да поогледам какво ново в блог-а. Нищо, беше равносметката, обаче…имаме “водеща” тема. Земетресението в София. Няма лошо, викам си, все пак си беше земетресение, обаче…да ви кажа, силно се притесних за себе си. То и снощи ми хрумна, ама сега като видях хората колко са се развълнували, определено реших, че съм нЕкъв пълен дебил явно.             Ще ви разкажа, пък вие ще разберете сами по-горното твърдение. Лежа си аз и блажено зяпам в телевизора някаква пълна боза, даже не помня какво точно беше, завила съм се с мекичко одеялце, пуша си кротичко и нищо не правя…Блаженство, ви казвам (абе, тъпо беше, ама…). Та, както си лежа, чувам звук от блъскане в балконската врата, която силно напира да се отвори и в същия момент усещам, ама много ясно усещам как диванът под мен се движи…Скокнах аз, огледах се, беше кратко и просто пак си легнах на диванчето. Събитието просто мина покрай мен и въобще забравих за него. Стрелна се в главата ми притеснение от това как изобщо не се притесних. “Какво ти има?”- викам си, “това беше истинско земетресение!”. Никакъв страх, никакво желание да изляза, никакви заставания под рамката на вратата, никакви предпазни мерки…             Кучето…и то не реагира. Подви опашка, разтрепери се за кратко и това беше! Ами все пак аз го отглеждам, какво да е? Дебил като стопанката си, няма как!             Децата ги няма, сама съм. Сигурна съм, че ако бяха с мен, най-вероятно щеше да си помисля да предприема нещо, но щом става дума за мен…тц! Нищо! Не е като да не ми пука за “апокалипсиса”, не е като да не ми пука за мен си, обаче наистина реших, че нищо не мога да направя! Пък и беше толкова за кратко (и, слава Богу), че дори нямах време да се уплаша.Това е! После си легнах, а сутрешното даже не съм и разбрала за него…             Та, казвам ви, притесних се от това как ама хич не се притесних…Обаче, определено стигнах до извода, че е доста по-добре. Не разбирам сега каква е тази психоза? Веднага се почна с оплюване на министерства, държава, безхаберие на институциите…Хубаво, може и така да е! Да, наистина, това са явления, които са ежедневие в Абсурдистан, обаче в конкретния случай, не разбирам защо трябва всяко нещо да се преекспонира, да се всява излишна паника и да се прави от мухата-слон? Чак мнения за края на света прочетох…Е, извинете ме, обаче освен смях нищо друго не предизвикаха в мен.             Какво ви става, бе, хора? Сигурна съм, че голяма част от вас дори не са го усетили, но пък усещането за края на света, се чувствате длъжни да го споделите.             Хайде, стига, спрете с апокалиптичните прогнози! А пък ако имаше нещо да се случва, не мисля, че нито министерствата, нито държавата, нито който и да било ще успее да пребори природата. Няма по-могъща сила от нея, така че-да не дава Господ, бихме могли да се борим само с последствията. Нека не ви звучи примиренчески, просто се надявам да не се опитваме да се психясваме допълнително, когато сме доволно психирани от факта, че живеем в тази държава.
             А, може би, просто аз съм си дебил…Ужас!             Сега ви желая много приятен и топъл неделен ден!   

Верно е че институциите не могат да се преборят със природата, но могат със последствията на катаклизмите. И това тяхно "преборване" би могло да реши живота или смъртта на мнозина. Но да не ти пука! Усмихнат следобед и на теб :)))))

Така е! И аз това казах-поне последствията биха могли да преборят. Обаче, когато нищо кой знае колко страшно е е станало, защо трябва да се всява излишна паника? Я виж какъв прекрасен ден е навън-:)))