Голям стрес е тоя живот, еей (това е моята модерна версия на онова йовково “Боже, колко мъка има по белия свят, Боже!”-цитирам по памет, да ме прости дядо Йовков, ако бъркам )!             Ами така си е! Всички сме леко луди, а пък лудите са най-нормални, всъщност! Живеят си “лудите” в техния измислен свят и там им е екстра, да ви кажа! Защото истинският си е доста откачен…Полудявам ли? Може, може, няма лошо! Хм, защо заговорих за това? Е, нали ви казах-полу-луда съм, не си спомням какво исках да ви кажа. Ами какво да правим сега, ще говоря за к"вото се сетя. Ще ме простите, нали?             Ееей, липсвше ми тоя блог, бе! Много странно…Хм, да, доста време не съм го посещавала. Нали ви споменах-стрес, липса на време…дрън-дрън. Още не съм изчела всичко, което искам, обаче пък ме напъва да напиша нещо. Не знам какво, ама ей-тъй ще си пиша!             Много нови неща се случиха. Нова работа, нови хора, нови греховни мисли...Нов период в живота ми. Свързан с много нови неща, но е странно, да знаете. Чакам, моля се, искам нещо ново да ми се случи, но сериозните нови неща са свързани с раздели, равносметки и други такива сложни неща. Тъпо, просто нова работа, к"во пък толкоз, ще кажете! Не мога да го обясня, затова няма да се опитвам.             И много красиви стари неща. Чаша вино с близък приятел (разбирай-много чаши, пък и виното понякога е водка), но това е без значение!             Уплашена съм, казах ли? Защо ли? Толкова бързо лети времето ни, че имам чувството, че докато мигна и вече съм в друг живот. Страшно е, ама все по-осезаемо става и започва да ме яде. Отвътре, отвън, отвсякъде ме яде тоя дявол. Времето, за него ми е думата. Къде отива животът ми, защо все ми се струва, че ми бяга? Или аз му бягам, не знам, ама все имам чувството, че се разминаваме. Мой си е животът, моя е и вината за това, че не успявам да го уловя. Това е! Е, страхът е нормална човешка емоция, нали така? Ама пък трябва да намеря начин да го срещна, вместо все да се оплаквам. Изобщо не съм от хората, дето се оплакват, не помага, ама хич. Затова спирам да се оплаквам и започвам да мисля (много ми е труден тоя процес, ама ще се напъна). Ако някой може да помогне с идея, заповядайте! Та въпросът, над който разсъждаваме от днес е (така де, трябва да го формулирам, за да има шанс някой да се сети за нещо) “Какво да направим, за да успеем да хванем живота си?” Еее, звучи като заглавие на тъпо женско списание! Ама знам, че има хора, които ще ме разберат. Звучи и като екзистенциален въпрос, обаче не е. Все пак не ви питам за смисъла на живота, нали така?             Докато си тропам тук по прашната клавиатура, по телевизията върви онова недоразумение “Биг Брадър”. Е това предаване също събужда у мен дълбоки и странни размисли! Да, да, не се учудвайте, много е поучително. Мисля си, че ако това са масовата част от хората в тая страна, значи аз наистина съм луда. Значи наистина живея в един измислен свят, защото общувам с малкото останали други луди в тая иначе толкова откачена държава. Какви са тия хора, бе? Каква е дълбоката идея на този “социален експеримент”? С това, че е експеримент съм склонна да се съглася, обаче с това, че е социален отказвам да се примиря! Не може да бъде истина, то бива, бива празноглаво скотоумие, ама това от национален ефир направо ми идва вповече! Благодаря ти, Боже, че ме срещна с изключенията в тоя свят! Леле, леле…Далеч сме от 1984, ама тая съвременна версия е още по-извратена от онази, за която говори Оруел в онази страхотна книга. Поне кауза да имаше, та да мога да намеря някакво обяснение…Все едно, просто сменям канала, ама в реалния живот нямаш дистанционно, та с едно копче да смениш картинката. Всъщност, аз съм си намерила моето дистанционно, имам си моите начини да сменям канала, обаче това е постижимо с доста работа, усилия и понякога като му се изтощят батериите на моето дистанционно и мина на автопилот, доста се обърквам. Машинка, дава дефекти понякога.             Май трябва да спра, защото така ако продължа да описвам всяка мисъл, която ми хрумва в момента на писането, никога не мога да спра. Защото те, мислите бълват непрекъснато, пък нямам нищо интересно, което да ви кажа. Днес по-скоро търся отговори, а то и това е безкраен процес. Предполагам, че след глупостите, които написах (отново), разбрахте защо кръстих тая безумица “разпиляно”. Такова ми е днес, ужасно разпиляно, извинете ме! Беше ми много приятно да си “поговоря” отново с вас, а сега изчезвам, че идва KFC-то и искам да се насладя на всяяяяяяка хапка!                                                               

М-м-м да-а-а-а , понякога ми се иска да крещя през прозореца : Спрете Земята , искам да саляза !После като се замисля едва ли някой наистина, ама наистина е хванал живота си... така че кво пък ???

благодаря ти, по-спокойна съм, като знам, че не съм сама-:))

:) никой не е сам , по принцип... Взе ли си царевица от KFC?

не, минах с чийз кейк само, труден избор, но в крайна сметка се спрях на сладичкото-:))
супер е и царевицата, ама много щеше да ми дойде-:))

Много скромна вечеря ?

ne e dobre sladko ve4er...

...когато си ангажиран, според мен! Пробвай да си лакираш ноктите по цял ден, да четеш книжки и въобще да си почиваш, колкото може повече. Тогава няма да минава така скоростно времето, а до колко ще е пълноценно употребено тава време е друга тема...

С риск да прозвучи банално, но смятам, е много важно да намериш баланса в живота си. Да си ангажиран, пълноенен, но и в същото време да умееш да кажеш "дойде момента за почивка" и да го направиш!

Баба ми викаше едно време: 8 часа сън, 8 часа работа, 8 часа почивка!

Поздрави!
пп noman'sland - кефиш! Иска да слезне... уби ме! :)))

Философията казва , че всеки човек има различна представа за света и живота и че не може току така да се обобщава кой е луд и кой - не . Хубав факт е , че общуваш с малкото "луди" в България . Аз още търся поне един такъв човек ... Харесва ми , че се замисляш за помията , която дават по телевизията , ама недей много много се задълбочава , не си заслужава . Много ми харесва начина ти на мислене . Само KFC - то малко не ми се понрави . :) Поздрави !