Днес й зададоха един въпрос. Уж простичък, пък толкова я разтърси, че мира нямаше, откакто го чу. - Ако имаше достатъчно пари, та не ти се налагаше да работиш, какво щеше да правиш? - Никога не съм мислила – отговори автоматично и разговорът замря. Денят продължи по обичайния начин, свърши неусетно и тя тръгна по дългия път от работа към къщи. Закачи слушалките, мушна ги в ушите си и INXS започна да отеква в главата й. След като се посъвзе от първоначалното блаженство, което винаги неизменно изпитваше, когато ги чуеше, музиката продължи да звучи като фон на появилите се мисли в главата й. Какво, по дяволите, би правила, ако не й се налагаше да работи? Що за въпрос изобщо? Но притеснението от това, че не знаеше отговора не я напускаше. Чувстваше се, сякаш не е мечтала никога до момента. Страшно! А смисълът на въпроса беше (така й се струваше), “ако имаше достатъчно време да се отдадеш изцяло на мечтата на живота си, на това, което винаги ти се е искало да направиш, какво би било то?” Започна да изрежда наум: Ако можеше да пише, би искала да напише книга, седейки на брега на морето. На верандата на собствената си къща, точно до вълните. Да, ама не можеше да пише, така че отхвърли този вариант. Ако можеше да пее, щеше да запише песен. Нейната песен. Само една-единствена, в която да вложи цялата себе си, да оголи душата си и да изкаже целия си живот в нея. Да, ама беше музикален инвалид, така че...-отхвърлено!  Ако можеше да създаде нещо красиво със собствените си ръце, щеше да го направи. Да засади цветна градина, да плете шалове или да рисува. Не я биваше, обожаваше красотата във всичките й проявления, но когато беше създадена от друг. Ако не я беше страх, щеше да полети. Да се носи над морето и да лети, лети, пълнейки очите, сърцето си и всичките си сетива със силата и красотата на морето и неговият мирис. Да, ама я беше страх. Не ставаше. Ами…ако имаше достатъчно време, значи можеше да се научи да прави всичките тези неща! Ами да, това щеше да прави! Щеше да се учи, за да осъществи мечтите си! А след това щеше да обиколи света на борда на кораб, да построи къща за изоставени деца и да изживее най-разтърсващата любов в живота си. А после…после щеше да се върне на работа. За удоволствие, не за пари! Усмихна се широко! Все още имаше мечти, просто й трябваше малко свободно време и музиката на INXS, за да си ги припомни.  

Може би над 90 % от хората не получават добро възпитание.Не са научени на най- важното, да правят това което искат....Когато пораснат леността вече ги е блокирала.

Mnogo mi haresa postinga...edna mechta moje da stane realnost,stiga da y jelaesh ... nyama nevazmojni neshta. Obichta i vyarata shte spasyat sveta.