Не знам какво мислите, обаче аз напоследък (не само напоследък, но реших, че е крайно време да го споделя с вас) съм много, ама много изплашена за децата (за моите най-вече, но не само).             Децата ни имат късмета да живеят в откачен свят, с който аз, в качеството си на родител на две деца от противоположния пол на моя (не знам защо винаги съм си мислела, че с момиченце бих се разбрала по-лесно), които са на път да влязат в пубертета – (11 и 9 години са си сериозна цифра вече), все по-често се чувствам безсилна да се справя.             Улицата се оказва много по-силен авторитет от мен и това ме кара да се обвинявам и да си повтарям, че не се справям. Винаги съм имала претенции да бъда модерна майка, която разбира света на тези деца, но не мога да се примиря с нещата, които определено, според мен, не би трябвало да са част от детския свят! И как да се преборя с това?             Разбирам компютрите и кървавите игри (старая се да ги ограничавам във времето стоенето им пред компютъра), дори за мой ужас започвам да свиквам с мисълта, че няма да успея да ги накарам да прочетат една смислена книга (различна от комикси за герои с имена, които не мога да запомня никога, да не говорим за способностите им). Опитвах по всякакъв начин а ги убедя, че Пипи и Мечо Пух или Карлсон, например, са наистина чудесни начини да се забавляваш. Или индианците на Майн Рид или не знам какво…Не става. Компютърът, DVD-то и Play Station-а са техните начини. Уморих се и почти свикнах. Ужасно, победена съм явно по тази точка. Все още негодувам, но не мога да ги накарам да почувстват удоволствието от това да държиш книга в ръката си и онази миризма, която се носи от нея…Ужасно, моите деца не четат. Това е 1-ва точка.             2. Музиката. Боже, борбата ми и по тази точка е безвъзвратно загубена. След многото говорене и безкрайните опити да ги накарам да разберат красотата на истинската музика, накрая се принудих просто да кажа: “Както искате, но в моя дом чалгата е забранена!” Сигурно не я разбирам тази музика. Не съм от онези, които я отричат тотално от снобизъм или защото така трябва, пък тайно всъщност я слушат. Има някои песни, които мога да понеса, но просто не мога да разбера как хората различават отделните песни или барбитата, които ги изпълняват. Песните са ми абсолютно еднакви, а изпълнителките мога да ги разгранича само по два показателя-руси и черни. Но абсолютно еднакви. Но на улицата това се слуша. Отново съм победена от улицата. Не знам, може би, грешката е моя, може би трябваше да намеря начин да ги запиша в някое друго училище, защото моите деца учат в нормално държавно училище. Такива ли са децата навсякъде? Нашето училище определено не е елитно, но не е и някое забравено от бога. Нормално държавно училище. Нормална среда, нормални деца. Както разбирате, с горепосочената забрана нищо не постигнах. Просто вербална изява на моето безсилие.             3. Сексът. Да, да, не е рано, не си мислете. Говорили сме за секса, отдавна, никога не е била тема-табу. Опитала съм да обясня, че това не е срамна тема, а е нещо красиво и естествено. Разговорите са достигали до доста смущаващи висоти, но съм стискала зъби и съм обяснявала всичко. И баща им е водил тези разговори, убедих го, че мъжката гледна точка е важна, трябва да знаят за нея. Чудесно, сексът ще го преживея, все някога ще започнат да го правят. Важно е да разберат разликата между правенето на секс и правенето на любов. Аз я виждам, но те не ме разбират, поне засега, надявам се един ден да я разберат. Но кога ще започнат да го правят? Стряскам се от картинките, които намирам на компютрите им. Е, викам си, поне не е порно, просто естетически снимки на красиви жени, леко поразголени…няма лошо. 11 и 9 г., споменах ли? Та, преглъщам факта, че аз на тези години скачах на ластик и играех на ръбче пред блока, нямах и бегла мисъл за снимки на красиви мъже. Но тогава нямаше компютри и безплатно порно по телевизията. Що се отнася до вкъщи, благодарение на героичните ми майчински усилия, пароли и защити на телевизора, тези забавления са (надявам се, де, защото неведнъж са ми разбивали паролите на компютъра, нямам никаква идея как) сведени до минимум. Но навън…За много от децата това не е така и се споделят всякакви впечатления. Наскоро споделиха (нали ви казах, че ги уча да говорят на тази тема), че май са правили някакви опити за …ох, не знам как да го кажа, за да ви скнадализирам по-малко, …“ръчен труд”. Смях! Наистина ми стана смешно, но това пак е резултат на някакви разговори и разкази на улицата. Ясно е, че опитите сигурно са претърпели пълен крах (разпитах ги подробно, така е), но…11 и 9, по дяволите! Е, как ви се виждам по тази точка?             4. Умението да казваш “не”. Разговори, разговори, май тук имам някакъв минимален успех, но не смея да се зарадвам, защото опитите ми в тази посока са ръководени от много черни мисли, но въпросът с наркотиците е най-най-напред в тези мисли и тук умението да казваш “не” ми се вижда особено важно. По тази точка още не смея да кажа, но някак не искам и да си помисля, че и тук ще претърпя крах.             5. Стойността на парите. Какво е това? Банкоматът е просто машина, която е заредена с едни пари и ти когато решиш – отиваш и си взимаш, колкото искаш. Опитите ми да ги накарам да разберат, че машината пуска толкова, колкото си си изработил вероятно им се струва някой от тъпите ми майчински номера, май не ми вярват особено.             6. Опитите ми да ги накарам да спазват елементарен ред у дома. Домакинска работа, прибиране на мръсните дрехи в коша за пране и др. подобни неща. Изтръпвам при мисълта да не израснат като мъже, за които работата вкъщи е женска работа. Винаги съм смятала, че жените, които негодуват срещу мъжете си в тази посока, би следвало да се обърнат към майките ми. Тук имам лек напредък. Поне големият ми син проявява интерес към готвенето, което ако се развие, ще е голям успех за мен. Аз мразя да готвя, представете си един ден детето да ме замести в това-J?!             6. Споделянето. Опитите не спират, но напоследък все по-често и тук се плаша. Работа, малко време заедно, те все по-самостоятелни и все повече предпочитащи да прекарват времето си на улицата, вместо с мама…Откъде да знам какво ми казват и какво не?             И още много и много страхове…Сега знам, че повечето от вас ще кажат, че вината е в мен. Аз знам, че е така, както казах-явно аз не се справям, но не се страхувам да си го призная, нали? Светът наоколо е много различен от този, в който живеехме ние. Това не е оправдание и не е просто война на поколенията. На 35 съм и се старая да ги разбера, да се съобразя със света, в който живеем тук и сега, но ме е страх. Ужасно ме е страх за децата ни…             Живеем в откачен свят…              

благодаря, не бих го нарекла "хубав", за мен е плашещ...но благодаря

не очаквам това, ако имаше рецепта, щеше да е супер, но няма, за съжаление!благодаря, че си го прочела-:))

http://silvistefanov.blog.bg/viewpost.php?id=51210

благодаря ти, прочетох го! много е вярно, а страшното за мен е, че дори да не спирам да опитвам, имам чувството, че се боря с нещо, което е извън мен, като борба с вятърни мелници е
но не мисля да се отказвам-:))
благодаря ти

Като майка на деца от противоположния пол на 19 и 23 години вече мога да споделя следното:

- продължавай да си "досадна" и да им съобщаваш своята гледна точка. Ти си мислиш, че си "лоша майка" и че си претърпяла провал. Дори и временно да ти се струва така, всъщност с годините (ако не се отказваш да бъдеш "себе си") ще разбереш, че много от сегашните привидни отхвърляния и несъгласия са само "поза". Децата ти, момченцата, всичко попиват от теб (и татко им, разбира се) и след време ще се чудиш как ще чуеш собствените си думи, но от собствените им усти и постъпки.
- улицата е страшна, но е и коректив на идиличните ни представи за света. А тези деца ще живеят в него, а в не идиалистичните ни представи за същия:) Всъщност синовете ти на твой гръб се учат да казват "не", щото си им най-близкия спаринг партньор. А и ти имат най-голямо доверие. В края на краищата ти им превързваш раните и се грижиш за тях, докато са болни, ти им помагаш в трудностите най-вече, нали? - а не "улицата"? Така че не подценявай емоционалната ви връзка, защото тя е мостът и към "рационалната" (осъзнаването на стойностите и йерархиите:)
- с парите ще ти е трудно още известно време. Докато не станат на възраст, в която ще трябва да ги пратиш пробно на работа (ако те самите не пожелаят) - около 14-16 годишната им възраст. Тогава ще разберат какво значи да "изкарваш пари и да се разполагаш според чергата си". За разлика от теб, обаче, те са научили съвременния урок да живееш на кредит. Той няма да се промени. Това също е калкулация и разумност... макар и с пресметнат риск:))
- моите също проявяваха "нездрав" интерес към порното. Дори бяха учители на съучениците си, защото у нас се намираше всичко - чрез списания, вестници, телевизия и интернет (от средата на 90-те с едните, и края на 90-те с другите "източници"). Никога не сме ги ограничавали, но продължавахме да обясняваме каква е разликата между "секс" и "любов" и да им показваме какво е любов. Започнаха сексуалния си живот сравнително късно - на около 18 години и двамата. И за двамата чувствата прдължават да бъдат водещи, а да пазиш сексуално и здравословно партньорката си - правило и задължение на мъжа (като каквито ги възпитавахме)
- За музиката още не сме се разбрали. Но пък те са и всеядни. Слушат нашата музика, но не се отказват да се кефят и на тяхната. Чалгата им харесва, защото е прекалено директна. Нещо, което те не могат да си позволят заради "задръжките си". Не си мисли, че не сте им ги внушили:)

Бих продължила и още, но и така вече досадих:) Имай повече вяра на себе си (и баща им) във връзката с децата си. Те само изглеждат "трудни". Просто растат. А аберациите (отклоненията) са само част от въвеждането и утвърждаването на правилата.
Поздрави

svoboda64 , БЛАГОДАРЯ ТИ!!! някак всичко, което си казала, винаги се опитвам да вярвам в него, но страхът е по-силен от надеждата ми. Чуто, обаче, от устата на човек, минал през това, малко повече вярвам, че усилита ми не са безмислени и че един ден ще бера плодовете, макар сега да ми се струва безмислено. Благодаря отнова за това, че ми даде причина да не се отказвам (не че съм смятала да го направя, но понякога наистина е отчайващо)-:)))
ти си щастлива майка, жемая ти всичко най-хубаво, за теб и порасналите ти деца-:)))

на две дъщери съответно на 14 и 16, но венаг исъм вярвала,че децата са моите учители, а не аз - техен, че винаги има какво да науча от тях. Та нали те са ме учили да стана майка, нямаше кой друг, защото исках да бъда майка, различна от моята. Как се уча - питам. Питам, но взимам в педвид, че гте ми отговорят, така че трябва и да изслушям отговора. може би познавате майките, които си водат диалога сами: Какво искаш да ядеш?А знам - тискаш шоколад, но аз няма да ти дам, ще ти дам нещо здравословно.
Или твърденето "Че майката най-добре знае какво е най-добро за нейните деца" - това е нещо, с което въобще не съм съгласна. Защото ако не питам и не ми отговорят няма и как да знам. Защото аз всъщност знам ( и то не напълно) само нещата които са в моята глава. Ти можеш да ги научиш само това което ти знаеш, а те могат да те научат още хляди неща, за които не си и предполагала че съществуват.Успех. Ти си чудесна майка, която е готова да се учи.

1. Можеш да използваш едно правило, което подейства при приятелско семейство. Правилото гласи "Никакъв компютър между 12:00 и 18:00 часа". Това успя да накара децата да почетат и да намерят други забавления след 1-2 седмици цупене.
2. За музиката може да наложиш правило да няма вулгарен текст. Дори да е чалга, ако текстът не е чак толкова зле, опитай да го преглътнеш :-) Но това определено не се дължи на държавното училище. В частните училища отиват най-често разглезени деца на богаташи и тъй като хлапетата си имат всичко и нищо не им е интересно вече, гледат да запълнят празнината с нещо яко - дрогиране, пиене.
3. Сексът - е тук можеш само да се радваш, че нямаш дъщери :-) Момчетата разбират, че могат да еякулират на около 12-годишна възраст, но 11 не е рано. 9 обаче е рано.
Четвърта точка я пропускам, защото не разбрах добре какво имаш предвид.
5. Децата ти имат ли достъп до дебитна карта и пин кода? По-добре ограничи това докато не си изкарат свои дебитни карти като пораснат.
6. Обясни им, че ако не помогнат с вечерята, няма да вечерят (веднъж спази правилото и гледай само как ще помагат вече). Друго ефективно е "Няма да готвя ако чиниите са мръсни - няма в какво да сервирам". Научи всеки да измива чинията си веднага след като се нахрани. Ако я остави мръсна, прояви последователност и спазвай принципите си - в мръсни чинии няма да се яде.

Препоръчвам ти една чудесна книга, която ще ти помогне да възпиташ добре децата си дори и в днешно време. "Позитивно възпитание за тийнейджъри" на Джейн Нелсън е едната, а другата "Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст" на същата авторка. Втората е добре да си я вземеш, защото принципите вътре са описани доста по-подробно, отколкото в тази за тийнейджърите, а и нямаш тийнейджъри все още :-) Ще добиеш представа от двете книги и ще можеш да създадеш принципи, които ще се спазват. Успех!

reason , благодаря ти за съветите, но (не се обиждай, не искам да ме разбереш погрешно), но всичко това звучи точно като на книга, а ако нещо съм установила до момента, че в книгите всичко изглежда лесно, а на практика се оказва доста, ама много доста-:)))различно...
рядко помагат и повечето са неизпълними. Макар че нещата, които си написала, почти всичките съм ги въвела под някаква форма. Но не това е проблемът...
Все пак-благодаря!

ами опитвах се,

не точно тези, но съм чела
тези ги бях запазила за по-късно

с изключение на Мечо Пух-него определно го четях-:)), за удоволствие на всички ни-:)))

Тони, здравей! Познаваме се тук отскоро и ми харесваш как пишеш. Тази тема тук е разисквана многократно и аз не веднъж съм взимал отношение по нея. Оше в самото начало тук казах, че ще слагам несериозни неща, а ще коментирам сериозно. Имам мое мнение по въпроса. Ще започна с това, че аз се ожених на възрастта, на която си ти сега, сиреч късно. По тази причина детето ми е много малко, както той казва, "почти на пет". Може да ти се стори странно, но аз имам мнение, че възпитанието на момчетата е мъжка работа. Затова с моя хатамото, с основните неща се занимавам аз. И няма как да е другояче, защото момченцата, откакто се осъзнаят като такива, гледат и имитират бащите си. Както съм правил и аз. Баща ми, вечна му памет, не беше високообразован, но успя да ми предаде основните неща, което характеризират един мъж: не говори много, думите му тежат и винаги стои зад постъпките си. Така се пробвам да възпитавам и Коко и не искам и да чувам че му е още рано. Също така, смятам, че когато стигне до улицата, той трябва да е научен какво е добро и какво е лошо. Та накратко по твоите точки:

1. Книгите, компютрите и телевизията. Пъхнах му книга в ръката, още като проходи. Той обича да му се чете. Още като беше малко по-малък от четири, му четях стихчета и разказчета за по-големи. Стихчетата ги пускам тук в събота, а разказчетата в неделя, така че можеш да видиш за какво иде реч.
За компютъра е още малък, само от време на време му отварям някой детски сайт със забавни работи. Телевизията: няма проблем да гледа с нас екшън със стрелби и прочие филми, като пример мога да ти посоча "Джураски парк" и "Ейлиън" - Въпреки страховитите сцени той беше спокоен, защото ЗНАЕ, научен от мен и жена ми че това е НАУЖКИМ а не истина.

2. Музиката - като го попиташ каква музика харесва, той казва "рок" и съм сигурен, че така ще продъжи винаги

3. За секс му е рано, но съм го научил да целува ръка на девойките от детската градина и на това, че по никакъв повод не трябва да удря момиче. А "ръкоделието" аз го започнах на годините на големия ти син. И няма страшно, защото това научава момчето как реагира тялото му и за кво по дяволите иде реч...

4. Умението да казваш "не". Той знае, че това право вкъщи го имам само аз. А за наркотиците си имам нещо наум...

5. Парите. Тук сме в процес на обучение. Поиска ме костюм на Батман. Не съм богат, но 35 лв. не са проблем. Но аз реших друго. Казах му, че всеки ден ще му давам по едно левче и като се съберат 35, ще купим костюма. Резултата е , че всяка вечер той брои левчетата (може да брои да 12), нататък му помагам в броенето и установяваме колко отават. Стратегическа цел: да научи че парите имат стойност, а не растат по дърветата, и че да имаш нещо, трябва да се потрудиш за него. Веднъж рита с някакви батковци с "истинска", кожена топка и вечерта ме попита дали с тия парички не можем да купим такава топка. Аз му отговорих че може, но пък тогава няма да има костюм. Той седна на дивана, подпря си главата с ръце и стоя така около 30 минути. После дойде и ми каза че по-добре костюма. На другия ден я имаше топката...

6. Елементарния ред...тука е важен личния пример. Той вижда че със жена ми се редуваме в миенето на чиниите и го приема за нормално. Помага в подреждането на масата за вечеря, щото само тогева се събираме и тримата, и после сам отнася мръсните съдове в мивката. За това никога никой не го е карал...

7. За споделянето...като дойде времето да се "прибере" на улицата...какво мисля по този въпрос съм казал по-горе...

Но като цяло се убедих че възпитанието е най трудната работа на света и изобщо не ми е ясно дали след десетина години няма да се питам "къде сбърках". Какъвто и да стане, ча мен най важното ще е да бъде Човек и Мъж. Пожелавам ти успех с твоите юнаци. Сигурен съм, че ще станат свестни хора :)))

gothic ,първо-благодаря за оценката, нямам претенции да "пиша", това е по-скоро общуване със себе си, но ти благодаря!
второ-мисля, че много добре си напипал страха ми. Ако си чел нещо друго мое, може би си разбрал, че моите деца растат основно с мен. С татко им сме разделени от доста време и колкото и да опитваме, живеат основно с мен, а аз, както се предполага съм...жена-:)))
наистина смятам, че момчетата трябва да бъдат възпитавани основно от бащите си, това имах предвид, като посочих изрично, че са от противоположния пол. Колкото и да се опитвам, не мога да вляза вмъжка кожа, та аз мисля като жена. Предимството е, че може би ще ги науча как една жена очаква да се държат с нея-:)))
много държа на това, поне тук мога да бъда водеща и да говоря в първо лице.
Та, това е една от основните причини толкова да ме е страх, те са малки мъже, а съм просто майка им. не е само това, разбира се, има и други неща.
Важното е, че те са братя, а са толкова различни-възпитавани по един и същи начи от едни и същи хора, а са различни...отделни личности, нормално
А моят процес на обучение не спира и не искам да те отчайвам, но още много работа ти предстои-:)))
все пак-синът ти е щастливец, има си истински татко, това е важното!
успех и благодаря ти за отделеното време!

ne2, така е! вече сме на етап само "упорито"-:))
сигурно имам вина, нали точно това казвах
но не се самобичувам, просто търся отговори
и естествено, че почти всичко зависи от мен!
благодаря

Тони, желая ти успех! Ти си силна жена, сигурен съм че ще успееш....

благодаря ти-:)))

светът щеше да е песен.
Всяко време е имало своите проблеми и трудности, но не трябва да им се даваме.
Успех с възпитанието на дечурлигата.

Всичко е възможно в този свят, колкото и трудно да изглежда. Вероятно вече знаеш или ако не трябва като майка да разбереш, кое от децата ти какво обича да прави. Каквото и да е то - насърчавай го, никога не му казвай, че нещо не е направено добре, а точно обратното. Давай му криле. Никак не е лесно да пренасочваш желанията им. Не е нужно ти даим четеш книги, заведи ги в библиотеката и им покажи тайнството на книгите, които сами да си избират. Познавам една майка, която има деца на възрастта на твойте и е оставила работата си само зарад възпитанието им. Води ги в библиотеката да свикнат с атмосферата, води ги на уроци по музика и те са вълшебни. Майката е много важна. Поставяй им задачи, които ще ги карат да са отговорни. От горните коментари за парите сега се сещам за моя баща, колко е бил хитроумен с мен някога. Караше ме да чистя , знаеше, че обичам това, но понеже не виждах смисъл всеки ден да го правя щателно, имаше дни в които той ми казваше, че не е доволен от мен. После разбрах, че някъде на доста неподозирани за мен места оставяше по една монета от 1 лв. и по това разбираше дали съм я открила, т. е. дали навсякъде съм пречистила. Имало е логика във всичко.
Ти ще се справиш!

moyat licen opit e ,ce lipsata na religia v tova obshtestvo e strashno.niama moral,tova e problema , deteto ot malko triabva da znae koe dobro i koe losho.az sam maika na momceta,bili sme priateli s tiah ot malki,tema tabu niama, no sa zneli vinagi da razlicavat dobroto ot loshoto.sega slva na boga sa uspeshni hora s dobri profesii,rabotat v germania s zaplati ot po 10000 eu.vsicko e vazpitanieto.

Религията вече си свърши работата, сега е ред на науката.
Моралът се възпитава от родителите. Границата добро/лошо се размива според различните гледни точки и това, че родителят не харесва определено нещо, не го прави лошо.

От всичко изписано като коментари ми допадна само този seta. Браво! Твоите деца са щастливи. :)

Към авторката - ако си мислиш, че тичайки подир тях, говорейки им и най-вече ограничавайки ги от нещо, ще ги измоделираш така, както на теб ти харесва, грешиш.

Разбира се, трябва да има контрол, но пароли, ограничения - това е смешно. Да не мислиш, че като нямат порно вкъщи, не го гледат другаде? И какво му е лошото на порното?

Писах в блога си по тази тема, ако ти е интересно, прочети.
Ако не, ще спомена само, че имам по-малък брат, за когото аз съм много по-голям авторитет вкъщи, отколкото родителите ми. Те са строги, заблудени, опитват се да вкарат мен и брат ми в някаква рамка, коловоз или квото е там, имат си "правила", които искат да бъдат спазвани. Е как да ти кажа, че при мен тия номера не минават, защото аз от 2-годишна имам собствено мнение по въпроса. И общо взето цял живот си правя каквото поискам, без грам да се съобразявам с тях, защото знам, че е безсмислено, те не са прави така или иначе.

Сега съм на 19, много скоро се махам от вкъщи за моя най-голяма радост и като се замисля, въобще не съжалявам, че в 99% от случаите съм взимала решения сама и съм прекрачвала забраните.
Била съм права винаги.

А брат ми (вече на 13, но "възпитанието му" почна още от 11).. за да не го направят послушно роботизирано хлапе, отговарящо на разнообразни команди, взех под крилото си и това, което мама и тати не дават, е позволено с Мария. :)
И нашите даже не подозират. :))


Сори, a la guerre comme a la guerre. :)


едит:
http://felis.blog.bg/viewpost.php?id=219944 - тук съм писала по темата

Спокойно, още малко и ще усетиш плодовете на всички усилия. Имам син на 15г и дъщеря на 1г. Момчетата както сама ще разбереш скоро, ще започнат да оценяват всичко, което правиш за гях. Синът ми в момента, в който прекрачех праго от работа разбираше по лицето дали съм уморена, ядосана или всичко е ОК. Ще започнат да ти съчувстват, да проявяват разбиране за парите, за домакинството. Синът ми, когато е искал подаръци винаги е знаел, че тези неща се дават по повод - рожден ден, имен ден, 1 юни, коледа, нова година. Така с течение на времето и в зависимост от възрастта получаваше нещата. Никога не е бил от децата получили първи телефон, mp3-плейър, компютър и съответните там други екстри. Не сме го глезили. Проблемът с компютрите и телевизора го имат всички родители. Пари е имал всеки ден, достатъчно според възрастта му и парите в къщи стоят на 1 открито място, имаме си доверие. Сексът и чалгата са около децата. За сексът всичко е нормално. Виж, чалгата и аз съм я забранила и до ден днешен такова нещо в къщи няма. Разбира се в у-ще вече се делят на чалгаджии, метали, рапъри и тук вече наистина е страшничко, защото тези неща вървят с алкохол, цигари и недай си боже дрога. Със сина ми говорим постоянно, приятели сме и нямаме тайни, но...и аз се страхувам понякога.

felis , за някои неща смче абсолютно съгласни, въпреки разликата в поколенията и твоята нагласа "по принцип против възрастните". определно, както съм написала и в поста, забраната никога не е помагала-както казах-изява на моето безсилие
най-много се радвам на това, че те също имат собствено мнение, опазил ме господ да нямат такова-това е целта на т. 4, мисля, че беше-:)))
самата азях голям бунтар някога, повярвай ми, и смятам, че това ме е идградило като човек.
какво му е лошото на порното ли-пречи на децата наистина да осъзнаят разликата-ако това уе сексът, който виждат за първи път, как ще отличат един ден любовта?иначе-нищо лошо!
знам, че няма да ме разбереш, но не е нужно, нали затова аз съм майка, пък ти-дете-:)))
желая ти много хубав живот извън къщи и дано не се окаже, че предишният е бил доста по-добър...
кой знае-:)))

reason, абсолютно, тек съм съгласна, не натрапвам кое е добро и кое лошо, важното е да успеем да ги възпитаме да имат собствени критерии за това

glarus , с риск да предизвикам недоволството ти, ще бъда искрена
обичам децата си безкрайно, може и да не съм най-добрата майка, но определено не смятам, че животът ми са само те. сега не знам как ще бъда разбрана, но не мисля,че бих била наистина доволна от живота си без работата, приятелите и всички други неща, които са част от живота ми
да не говорим, че в моя свят, дори да исках това най-много, не бих могла да лиша децата си от средства за оцеляване, за да мога да бъда с тях
не мисля освен това, че те имат нужда майка им да е по петите им във всяка минута.
моите деца определено се оправят доволно добре сами и съм горда с това
улицата може и да е опасна, но е доста необходимо зло
както каза един човек по-нагоре в коментарите, животът не е у дома, до полата на мама, истинският живот е навън и те трябва да са готови за там
така че-този съвет определено не е за мен, но благодаря!

lelya , благодаря ти! много благодарности станаха тук, ама от това имам нужда,хубаво е, че има такива, които ме разбират (повечето, де)-:)))
успех с малката!

Има отвратителни родители, които живеят в собствения си свят и желаят децата им да бъдат тяхно точно копие. Искат те да не водят социален живот, да не пият, да не пушат, да не правят секс - е няма как да стане! Или провалят живота на детето си, правейки го перфектния изрод, или живеят в скандали и бой.
Кой ще им обясни на тия хора, че не това е начинът?! Че това е долно, неправилно, че това е посегателство върху личността на детето!

Затова подскачам като ужилена, когато чуя за забрани и правила. Повдига ми се. И съм разочарована от родителите си..

Колкото до порното - не съм съгласна с теб. Много секс и порно ще има преди "любовта" и това не би размило представите им, а напротив - така ясно ще могат да разграничат чукането от сексът с чувства.

Ох, гадна работа е всичко това.

felis , знаеш ли, попрочетох това-онова в блога ти и смятам, че си интелигентно, грамотно и будно момиче и определено мисля, че ние родителите често правим грешки, но повярвай ми, простено е, защото когато станеш майка ще търсиш всякакъв начин да предпазиш детето си от "бозебидните" наркотици или алкохола, или...
сигурна съм че безкрайно обичаш брат си (лъха от всяка твоя дума), но дано наистина успяваш да контролираш нещата до това ниво, защото определено не мисля, че марихуаната е полезна за дете на 13
а колкото до мен-пак повтарям, със сигурност знам, че не забраните са начина, тъкмо обратното...
порното...да, целта ми е да ги накарам да чувстват, това е смисъла, порното-майната му, знам, че вече са гледали, говорили сме за всичко, просто бързам да ги убедя, че любовта е важна, но знам, че това със сигурност е нещо, което сами ще разберат
както още много неща
бъди по-снизходителна с вашите, те те обичат повече от всичко и колкото и да са грешали-погледни се и ще разбереш-отгледали са умно, интелигентно и чувствително дете
чия е заслугата?-:)))
дано не ти прозвучах като майка ти, ужас-:))), извинявай!

не звучиш като майка ми, защото тя обича да ме нарича с епитети като "боклук" и "глупачка" и от време на време чувам "ти не си ми дете" - само защото не живея както тя иска.

А колкото до малкия - просто искам да му покажа, че това не са неща, от които трябва да се страхува, не са неща, които са забранени, но и не са нужни. Много добре се забавляваме и без тях, райт? Това е бил първият и последен път, когато се е докосвал до трева, а му позволявам да пие, за да си намери мярката и за да не се случи така, че когато тръгне по купони, да се налива като идиот и да припада.

Може и да не съм била абсолютно права, просто нека е пред очите ми, докато върши глупости. Когато опиташ 1-2 пъти, вече омръзва, което ме навежда на мисълта, че едва ли ще го прави по-нататък. Или ако го прави, поне ще знам, защото той няма да се притеснява да ми каже. А на нашите и думичка няма да спомене. Кой е в плюс в случая?
Кой ще се погрижи за него, ако стане гаф? И кой въобще ще е наясно, ако съществува проблем?

Както и да е, тази тема е неизчерпаема. Мога толкова много да кажа, но не съм на мнение, че тук е мястото. Пък и рискувам да ме анатемосат, отколкото разберат.

felis, е аз не бих те анатемосала, дори може би трябва да те почета по-внимателно, защото ако това което пишеш е истина, определено мога да те разбера, и наистина съжалявам, че си преживяла всичко това-:)))
продължавай да се грижиш за брат си и го пази!
както можеш, но наистина го пази-:)))
желая ти всичко най-прекрасно, имаш идеалната възможност да направиш всичко с живота си, каквото решиш!!

скоро заминавам да уча, ще се постарая да си намеря някаква работа, защото не желая да съм зависима от тях. Много обичат да ми натриват носа в спорове с аргумента, че ме издържат, че ме хранят, обличат и т.н. Грозно..

Та.. махам се и надявам се ме очаква спокоен живот. Няма да е лесно, но дано е по-спокойно. :)

felis, дано не ти прозвуча като лигава идиотка, но мисля, че аз бих се гордяла с теб! успех в ученето, не знам дали е право, но ако си успяла-насреща съм, мисля, че мога да помагам, ако имаш нужда, поназнайвам туй-онуй-:))), колега!

Ти си пич. :Д

Малко остава да разбера дали ще е право, пък ще се похваля после. :)
Хайде стига съм разводнявала темата.
До скоро. :)

всяко време си носи онези белези, които го правят отричано от предишното. Децата наистина живеят в адски трудна и динамична среда, порастват по-рано, опитват от живота много рано, за жалост и ще остареят по-рано... Всяко време си носи тежестите

ketbaloo-:)))
този подход ми харесва-:)))
благодаря ти!

само това искам-да са здрави и да са щастливи, да станат уверени мъже, това е!

Синът ми е на 11 години. Компютрите, влиянието на улицата, липсата на авторитет от моето присъствие, реда в къщата, елементарните навици..., всичко това ми е до болка познато. Уморих се от безплодните усилия, които полагам, чувствам се безполезна, а нали родителите сме за това - да възпитаваме, да отглеждаме деца, които да станат един ден човеци. И все пак не се отказвам, винаги гледам да кажа мнението си , колкото и да изглеждам досадна. Продължавам да си вярвам, че съм на прав път, пък да става каквото ще. Надявам се един ден усилията ми да дадат резултат .Много съм мислила по въпросите, които се поставят в този постинг. Според мен проблема ни като родители е донякъде част от един по-общ проблем. Децата ни са родени в друго време, в което ценностите вече не са тези, с които ние сме израстнали. Децата ни се превръщат в консуматори на лесно достъпни удоволствия , за които не е нужно да полагат никакви усилия. Информацията ги залива като лавина, как да я спрем ? Можем ли да променим света ? Едва ли. Можем да променим обаче собствените си деца , но сигурни ли сме, че това ще е за тяхно добро ? А как да отговорим на въпроса на децата – другите така живеят, искам да съм като тях ? Защо да съм по-различен, с какво заслужих ? И докато се питаме каква е рецептата, децата вече са порастнали. И все пак , на мен най – много ми помага, като се връщам назад във времето, когато аз съм била дете, поставям се на мястото на моя син, така преценявам ситуацията по-добре Другото което ми помага е да се “оттегля” – не говоря с дни, сърдя се, само “да” и “не” казвам, пълно безразличие. След седмица резултатът не закъснява. Може и да е временен, но все пак е някакъв проблясък.

анонимен45-не съм сама! точно така се чувствам, но няма да се предаваме, това са нашите деца, дано да сме успели да им покажем, че ги обичаме, всичко друго ще го разберат рано или късно-:))

ако говорим за религията като ценности, това го разбирам, но самата аз не знам какво точмно е Бог (резултат пък от времето, в което аз съм расла), така че това не може да ми бъде аргумент, но това е една друга тема
иначе ценностите на религията-да, това е нещо смислено
ограниченията, обаче, както съм казала в поста си можем да ги наложим (донякъде) само у дома, излизат навън и всичко това ги залива, така че-не помагат, но все пак поне малко трябва да опитаме, поне вкъщи да покажем кое е важно. поне в тяхното семейство, кое ще предпочетат-ето това е разковничето

защо си мислиш, че точно пък ти знаеш кое е добре за тях?
Не така деспотично, моля. И на мен ми е трудно да уважавам "мнението" на 10-годишен пикльо, на който съм му трила дупето допреди 1-2 години, но все пак не винаги възрастните са прави.

Всичко с мярка.

който писа "Умението да казваш "не". Той знае, че това право вкъщи го имам само аз." Това е темата, по която рабоят повечето ми клиенти да си възвърнат "НЕ-то", което им е било отнето в ранното детство. Ужасно е, да не ти разрешават да казваш Не, а само Да. После струва толкова много пари и време да си възтановиш способността да отказваш. Жалко.

на мен едно нещо ми е много интересно. Става въпрос за материалната страна на нещата - пари, вещи, дрехи и т.н. Как вие, родителите, разбирате колко точно трябва да дадете на детето, за да не бъде лишавано от нищо, но и да не бъде презадоволено и разглезено?

victoriavselena , не искам да ставам адвокат на никого (не че не ми е леко присъщо-:)))), но, според мен, не си го разбрала много правилно. става дума за авторитета вкъщи, който се усеща, докато са малки. не мисля, че е имал предвид това, за което говориш...

felis, хайде сега пак да поговорим-:))ама, моля те, стига с това "вие-родителите", де-:)))да кажем за мен, става ли?
та моите деца определено не са презадоволени, защото не сме с чак такива възможности, но определено са получили почти всичко, което са поискали
опитвала съм се, обаче, да ги накарам да разберат, че всяко нещо е с времето си и не са получили телефони, например, в първи клас, както "всичкиь мамоооооо"...
когато говорех за парите в поста си, имах предвид друго-че искам да ги накарам да разберат, че тези пари ние ги изкарваме като работим, това им е леко далечно
знаят, че мама и татко работят, но толкова. искам просто в момент, когато се случва да нямам пари или възможност да им купя нещо, да мога да кажа "сега нямам възможност" и те да ме разберат...
и не мисли, че очаквам да са ми благодарни за нещо, боже, честно-не (казвам го, защото подозирам, че ще си го помислиш), просто искам да знаят, че във всеки един момент може да стане така, че да не могат да получат поредната игра или мр3 или квото и да било...
това е, май не успявам да обясня, но се опитвам-:)))

не, виж, аз не се заяждах по-горе, нито пък съм агресивно настроена.. :Д

Попитах от чисто любопитство, защото един ден и аз ще трябва някак да ги преценявам тия неща примерно.
Пък и неведнъж съм се чудела как става номерът. Просто границата между дете, което си има всичко, без нужди, доволно и добре живеещо и разглезено, лигаво същество е много тънка.

felis, знам, за теб отдавна разбрах, че не се заяждаш-:))), това го минахме-:)))
така е, много е тънка, даже нямам идея къде е точно-:)))
ужас, нямам отговор на въпросите ти, а? изненадана ли си-:))?един ден сама ще разбереш,

даже си разбрала доста повече неща, отколкото би трябвало на тази възраст, така че си напред с материала-:)))

нима вярваш, че действително можеш да ги ограничиш? Ако те не правят нещо, което ти не одобряваш, то това е така не заради хилядите забрани, които си наложил/а и авторитета, който имаш пред тях, а просто защото те самите не го искат.

В първия си коментар (ном. 27) съм дала линк от блога ми - нещо, което съм писала на тази тематика. Повтарям, за да погледнеш и от тази гледна точка, ако си заинтересован/а.

Но не си мисли, че спазват ограниченията или ако го правят, е заради теб. Много добре знаеш, предполагам, че човек науми ли си нещо, ще го направи.

А понякога вие, родителите, сами предизвиквате лошите неща, като ги забранявате. Пък после детето виновно или компанията му, или обществото, в което живеем, времето и липсата на ценности - бла бла бла... Замисли се логично и ще видиш колко истина има в думите ми.

Съгласна съм. Ако децата правят или не правят нещо, то е защото така са решили, което е по-добрият вариянт. По-лошият е, че го правят/не го правят, защото НЯКОЙ им е казал така, което би ме притеснило много какво се случва на улицата и в училище. Ми утре някой ще им каже да пробват наркотици. Предпочитам децата ми да имат силата да кажат "Не" без да се притесняват, че ще бъдат набити (аналогия с шамарите от родителите) или ще им се случи нещо лошо. Авторитет не се налага с наказания, заплахни, крясъци, забрани и пр. Авторитет се налага с уважение, разбиране и емпатия, като същевременно се прилагат любезност и твърдост, последователност и разбира се - чувство за хумор. Да, налагат се ограничения, но не се налагат диктаторски (или все едно някой Бог дето се мисли за голяма работа ти ги налага), а по разумен и уважителен начин.
Децата трябва да бъдат предупредени за опасностите и спирани когато смятат да извършат нещо опасно, но не и когато вършат нещо, чието единствено "зло" е, че родителите не го харесват.

Съм аз :-)

Точно това исках да кажа, за Не-то. Какво значи авторитет - сила взета и запазена със сила? Не! Авторитет е да останеш верен на себе си и на това в което вярваш и когато другите не са съгласни с теб. Това е в сила и когато си родидел и особено тогава. когато се отнема възможността на детето да казва Не, то става роб на чужди желания и нареждания. после се чудим от къде е дошла "робската ни психика"? От възпитанието ни в къщи, от бебешка възраст, от първите въпроси Какво искаш? Искаш ли? Харесва ли ти? и т.н. Тогава се създава съзнането от пълрвите ни думи - Да и Не и от правото да ги употребяваме свободно.

victoriavselena, нямам претенци да разбирам от тези неща, както ти, защото разбирам, че с това се занимаваш и за това си учила, но от опита си знам, че авторитетът е нещо, което се случва по различни начини. Не мога да се изразя съвсем ясно, защото не разполагам с академични знания в тази посока като теб и сигурно си права, пък аз не съм попадала в такива ситуации, но определено не мисля, че наличието на авторитет има пряка връзка с "робската НИ психика" (и не знам точно кои НИЕ имаш предвид, но...)Ти имаш ли деца? Ицвинявай за този личен въпрос, можеш да не отговаряш, разбира се!

Тони,
и аз като теб си мислех, че съм "лоша" майка, докато дъщеря ми (на 22 вече) един ден се обади след курса си по психодрама и ми каза: "Мам, ти си най-добрата майка на света". Просто беше слушала как едно момиче като нея споделя опита си на дъщеря. И мойто момиче изведнъж разбрало, че ограничението, вечерния час, забраните са били хубаво, а не лошо нещо. Ама и е трябвало време и опит, за да го осъзнае и разбере.
Отрицанието и опозицията са нещо естествено, а и децата ни живеят в среда много различна от нашата на тяхната възраст.

64. анонимен , така е! благодаря ти, и за на тази кълка лежа-:)))

Това, че един човек има деца, не го прави по-мъдър родител. Човек, който няма деца би могъл да те научи на невероятни неща, за които не си се сещала и то не защото някой има/няма деца, а заради разликите в характера, интересите, въображението и интелигентността. С две думи, не си летяла в Космоса, но знаеш много повече и можеш да разкажеш много повече неща по въпроса от Лайка, нали? Не обичам да ставам свидетел на ситуации, в които възрастта/ семейното положение/ расата/ религията/ дори любимата музика... предизвикват предразсъдъци в човека отсреща и той веднага решава, че каквото и да каже събеседникът, което не съвпада с неговото мнение, то значи въпросното твърдение е пълна глупост. Това, че си попаднал в определена ситуация не ти дава уменията да се справяш с нея. А някой друг може да има тези умения и без да е попадал в тази ситуация. Например никога не си яла кучешки...знаеш какво от улицата, но знаеш много повече от някое 2-годишно дете, което ще посегне и ще яде ако реши, че му е вкусно.
Общо взето изразих идеята :-)

reason , съжалявам, изобщо не съм искала да прозвуча така-:((Смятам се за толерантна и определено се вслушвам в мнението на хората. Въпросът ми беше провокиран именно от желанието за разговор и от това да науча нещо повече...Ако съм изглеждала саркастична, то това е рискът на неживата комуникация-:((
извинявам се и на victoriavselena, въобще не е така, както явно изглежда отстрани-:((

ако не исках да се уча, нямаше да подхващам тази тема тук, нали така?-:)))

victoriavselena, въпросът ми беше провокиран именно от желанието за разговор и от това да науча нещо повече...Ако съм изглеждала саркастична, то това е рискът на неживата комуникация-:((
извинявам се, въобще не е така, както явно изглежда отстрани-:((

Съжалявам, значи аз съм разбрала погрешно. Просто последния път когато чух този въпрос, беше отправен към интелигентна жена, която 100 пъти повече разбираше от отглеждане на деца отколкото онази майка, но самата тя нямаше деца и...общо взето оттогава го приемам за саркастичен, затова така се е получило. Иначе явно вече съм развила предпазител към предразсъдъци :-)))) Самата аз съм била подлагана на доста изпитания свързани с предразсъдъци, тъй като, както споменах, за да знаеш по-добре нещо, не е необходимо да си бил в съответната ситуация, като има изключения, но по принцип интелигентността, въображението и характера ти определят това дали разбираш нещо или не. Иначе съм се наслушала на реплики като "Ти имаш/нямаш баща/майка/деца/роднини/пари/домашни любимци/проблеми/приятели/т.н. и си на 13/17/30/40/50/100/200 години и НЕ МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ". Сега като погледна назад, във всички случаи съм разбирала, но ако при различно положение (включително възраст) изкажа същото мнение, определено ще се заслушат в него. Ето защо не обичам предразсъдъци към добрите идеи само защото идват от човек, който статистически не би трябвало да разбира.
За това пак се извинявам, че съм разбрала въпроса по този начин :-)

-:)))
няма за какво-:)))самата аз като го прочетох ми "прозвуча" така...
хубав ден на теб!

смея да твърдя ,че вие (totoni) сте една много добра майка!Аз съм на 22 скоро навършени и често се чудя как ще стоят нещата за моите деца.Знаете ли прави сте когато казвате ,че за всичко около децата са отговорни родителите,и в частност майките.Моите родители винаги са ми давали свобода ,но и винаги са ме държали изкъсо.Деца на 9 и 11 са едно голямо предизвикателство.Аз имам приятелка от 4 години и не мога понякога да се справя само с нея,камоли ако имам и деца сега.Момичетата днес са нещо наистина плашещо от страна на мислите им, разбирането им за света и елементарните човешки цености.

МНОГО ВАЖНО!!! -- ЧАЛГАТА!
Това е чума!За това се сърдя малко на нашите,защото този тумор (чалга) трябваше да се изкорени още в зародиш,а днес вече е твърде късно.Как да накараш днес детето си да обърне поглед към естрадатата ни ,а камоли към чудесната ни народна музика!

ВАЖЕН ФАКТОР! Училището!
Как да възпиташ дете днес,като нямаш опора в светилището наречено училище!Та те учителите вартят задници в чалга бардаците ,а после ще чакаме от тях не само да са учители на децата ни,а да бъдат и педагози!НЕВЪЗМОЖНО
Та те лъжат децата днес ,че е нямало турско робство,а било турско присъствие!ХА
Като се замисля,може би и аз откривам дълбоко в мен страхът на totoni.И ако за нея има надежда за успех,за мен трудно я намирам!

Късмет на всички млади майки, и бъдете силни Българки,защото вие дарявате бъдещето на България!

72. анонимен , ако наистина сте на 22-странни мисли се въртят в главата ви, не трябва ли "вятър да ви вее на бял кон" по туй време-:))?я го дай (ще ме простите, нали може на "ти"-:))) по-ведро! и нищо толкова крайно не може да е вярно, нещата не са чак толкова апокалиптични и определено чалгата не е "чума", просто е тъпа-:)))
учителите не са ни виновни, това е работа на родителите, а и сред тях все още има останали наистина свестни учители, трябва да им отдадем заслуженото (благодаря на класната на големия ми син и от сърце й благодаря, че го изтърпя до 4-ти клас-:))))
а ти наистина ли слушаш "нашата естрада?"(прости нотката на недоверие в гласа ми-:)))
и спокойно-ти все още нямаш за какво да се страхуваш!
колкото до приятелката ти-4 години я търпиш, сигурно не е съвсем лишена от "елементарни човешки ценности"-:)))
хубав ден!
и наистина благодаря за интереса ти и за "добрата майка", надявам се да съм такава-:)))

Въпреки че съм от поколението на чалгата, аз харесвам както българска естрада, всякакви български групи (Ритон, Шик, Тоника) и изпълнители, също така харесвам гръцка музика, сръбска музика, народни песни, поп-музика, някои чалга песни, някои рап песни, даже 2-3 метъл песни (иначе не харесвам този стил), и мога да споделя собствен опит. Като бях малка (3-13 години) сестра ми (по-голяма) слушаше всякаква музика и най-вече Бритни Спиърс (поп-музика) и Ритон, затова и аз започнах да ги аресвам. Майка ни също си пада по хубава музика и слуша доста български (включително народни) песни в наше присъствие, затова свикнахме с тях и заобичахме стиловете. според мен така може много благотворно да се повлияе на децата, стига разбира се да имат приятелски отношения с родителите си, а не да изпаднат в синдрома "Щом майка ми го харесва, аз в никакъв случай не искаш да го слушам".
За училището нямам думи просто :-) То не е светилище, а бардак. турското робство в учебниците от начално училище вече е "османско присъствие" :-)))))))))))) Добре, че откакто бях много малка, баща ми всеки ден псуваше турците, защото ни били поробили и оттам добих представа, че всъщност е било робство. Иначе благодарение на лошите ни отношения с него, сега не съм предубедена към турците и всъщност са много възпитани хора.

писала в ном.10 че съм майка. Но това наистина няма значение. Питаш че кои сме ние - тези на които им е натрапван арторитет, а не те самите са го избирали по собствено право. Когато те е страх от някого, тогава натрапваш авторитета си със сила, борба. Когато наистина обичаш, освобождаваш човека, който обичаш и му даваш правото да те изрбере сама не по принуда. Това се отнася и за нашите деца. Аз ти говоря и като майка и като професионалист. Целта, който съм си поставила като майка е да науча децата си да вземат най-правилните решения и избори самостоятелно, без моята намеса, защото аз и без това физически не мога да бъда винаги до тях за да решавам вместо тях. Казват ,че добрата майка не винаги си подлага рамото си за помощ, а прави рамото си "излишно", а аз бих добавила - и крачи рамо до рамо с децата си.

victoriavselena, благодаря ти, наистина звучи страхотно, но честно-страхвам се,

victoriavselena, благодаря ти, наистина звучи страхотно, но честно-страхвам се,

че не съм толкова добра майка, не знам...звучи ми недостижимо хубаво-:(((

всъщност-не съм лоша,просто се уча в движение и сигурно цял живот ще се уча-:)))
надявам се-:))

убедена че си чудесна майка, която чувства своята отговорност във възпитанието на децата си и иска да го направи по най-добри начин. има една книга, която на пръв поглед няма нищо общо с децата, но ще е прекрасно да им го предадеш чрез възпитанието си - Четирите споразумения. Ако искаш мога да ти я изпратя по меил.

аз съм прекалено ведър,затова не съм се оженил още!! :)

Е вече не съм!!

Всички деца живеят в различно време и различни нрави от родителите си. Няма да има еволюция в противен случай. Хубаво е Тони , че постъпваш така със синовете си . Колкото и да ти се струва, че не те чуват, вярвай, всичко казвано с добро и подходящи примери, без да се натрапва поучително и без да се прекалява с продължителността на майчините монолози, влиза в главите им и се превърта. Проявява се в необходимия момент и ги кара да се замислят. Ако прекалено натрапчиво, обаче им натриваш носовете, ще има обратен ефект, ще опитат от това, с което ги плашиш, както на мен ми признаха, че са постъпили, но не им харесало. Знаеш ли, че в този момент едва не умрях...Ами ако им беше харесало. Благодаря на Бога, че вече са стабилни хора с авторитет и нямам тези страхове, но ти говоря от позицията на практиката, знай:- ВСИЧКО КАЗАНО ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН Е КАТО СЕМЕ ПОСЯТО В БЛАГОДАТНА ПОЧВА. Късмет майчице!

primavera , благодаря ти! много мило е това "майчице"-:)))
стопли ме някак по това време на нощта-7)
лека нощ!