Постинг
29.08.2009 17:06 -
Моята мечта
Автор: totoni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7486 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2009 15:13
Прочетен: 7486 Коментари: 17 Гласове:
4
Последна промяна: 19.09.2009 15:13
Отвори очите си и по навик погледна към големия френски прозорец в спалнята. Първият поглед към морето сутрин я караше да се усмихне. Някаква нежност я обливаше и я обземаше спокойствието, което изпълваше целия й ден.
Беше леко мрачно. Слънцето не успяваше да си пробие път през тъмните облаци. Морето беше развълнувано и гласът му беше някак по-дрезгав. Вълните се надигаха по-високи и се разбиваха с трясък във вълнолома, който беше наблизо до къщата.
Погледа го около 5 минути и след като си взе бърз душ, пусна кафе машината и отиде да навлече анцуга.
Плъзна френския прозорец и излезе на верандата. Лек хладен ветрец я накара да потръпне за миг, но всъщност беше ободряващо. Кучето се беше свило в ъгъла, но когато чу звука от отварянето на прозореца, дойде, размахвайки опашка и използвайки всички прийоми, за да я накара да го погали.
- Добре, добре, чакай да седна поне - потупа го по гърба и се настани в големия мек люлеещ се стол, където всяка сутрин прекарваше часове, пиейки кафето си бавно и съзерцавайки морето.
Попадна на обявата случайно. По принцип не четеше вестници, но един познат й се обади за статия, свързана с работата й и тя отиде да си купи вестника.
Беше в кофти етап от живота си. Децата бяха поотраснали и все по-рядко имаха нужда от нея. Работата й беше единствената й утеха. Отдаваше й се изцяло и така успяваше да запълва дните си. А почти всяка вечер се приспиваше, рисувайки в съзнанието си всеки детайл от една своя мечта. Не вярваше, че мечтите се сбъдват. Но обожаваше да си представя своята къща на морето. С времето, в резултат на многото нощи, имаше абсолютно ясна представа как щеше да изглежда. Знаеше как е обзаведена, познаваше веки аксесоар в нея и всяка дреболия, която създаваше усещането за дом.
Беше точно на брега на морето. Имаше три големи просторни стаи и веранда, обгръщаща къщата от всички страни. Имаше камина и огромен, дълбок люлеещ се стол, който зимата беше пред камината, а в топлото време изнасяше на верандата. В спалнята й прозорецът беше от пода до тавана и от него се излизаше навън. Нямаше пердета, нито щори. Не й трябваха, когато насреща й беше само морето. От него нямаше свян.
Имаше огромна библиотека, пълна с всевъзможни книги. Всички онези книги, които все не успяваше да намери време да прочете. Много снимки и дреболии - събирани с години подаръци от приятели. Всеки предмет си имаше история. Забавни чаши за кафе бяха закичени на специална стойка на плота в кухнята. Красиви чаши за вино, подарък от скъпа приятелка. Слончетата, подарени й от майка й. Бяха грозни, но ги пазеше с години. Красивата ваза, подарена й от най-близката й приятелка на първата годишнина от сватбата й. Стъклен съд, пълен с много сини топчета. Не бяха точно топчета...Скъп спомен от някога скъп приятел. Беше се чудил какво да й донесе от своя екскурзия в чужбина и й беше донесъл това безполезно нещо, което тя обичаше по някаква причина. Голямата и леко страховита дървена котка. Спомен от една кратка любов и един хубав рожден ден. И всевъзможни подобни щуротии.
Къщата беше на отдалечено от малкото курортно градче място. През по-голямата част от годината нямаше никого с километри наоколо. През лятото, обаче, къщата оживяваше. Децата й прекарваха тук по-голямата част от времето си, а приятелите й се редяха да идват, за да прекарат свободните си дни на брега на морето с нея.
Ето такава картина виждаше всяка вечер преди да заспи. И в този ден, докато прелистваше вестника за търсената статия, попадна случайно на тази обява. "Продавам спешно малка къща на брега на морето, Намира се..." Зачете се в обявата и леко се усмихна. "Ха, прилича на къщата от вечерите ми!" Мисълта се прокрадна през съзнанието й, а тя се изсмя на глас. "Хаха, да бе! Я се стегни!". Затвори вестника и забрави за обявата.
През пролетта беше на кратък уикенд край морето с приятели. Разхождаше се по пустия плаж с километри и вдишваше опияняващия аромат. Никога не беше опитвала дрога, но този аромат беше нейната дрога. Вдишваше с пълни гърди и не можеше да се насити. Така и не усети до къде е стигнала. Беше толкова пусто, че леко потръпна. Не беше страх, а някакво усещане за свръхестествена енергия. Огромните скали, в които вълните се удряха, наподобяваха гигантски великани, изправили се сякаш да пазят света от гнева на морските вълни. Беше нереално.
Огледа се и тогава пред очите й се появи тя. Приближи, привлечена от любопитството си и видя голяма табела "Продава се". Беше занемарена и стара сграда, но това не можеше да скрие очарованието й. Видя огромната веранда и сърцето й подскочи. Позна я! Беше къщата от нейното съзнание. Пристъпи плахо и влезе през портата. Отиде на верандата, чиито дъски тъжно проскърцаха под краката й, когато стъпи на тях. Виждаше мечтата си, докосваше я и вече беше решила, че ще я има. Нямаше никаква представа как, нито с какви пари, дори не знаеше колко струва. но знаеше, че ще я има.
Вярата й, че мечтите се сбъдват се завърна. Имаше нещо в това място...Толкова й беше познато, сякаш е била тук винаги, но усещането беше ново. Полъх на есен с дъх на море. Така видя бъдещето си и на лицето й се разля широка усмивка.
Лесно успя да уреди заем. Имаше прилична работа и доходи и банките, слава Богу, отново бяха започнали да дават кредити. Постегна я, напълни я с всички онези дреболии и превърна това място в своето убежище.
Стремежът й към морето я съпътстваше откакто се помнеше. И когато най-накрая беше достигнала толкова близо, тя и то се сляха в едно. Хармонията, която постигаше, когато беше тук я убеждаваше всеки път, че стремежът си е струвал.
Понякога, като в този ден, то й показваше онова лице, с което й напомняше, че е малка и незначителна и че единственото, с което си струва да се съобразява е природата. Нейната сила беше неизменната величина и авторитетът, който трябваше да зачита. Сигурно затова отношенията им бяха толкова хармонични. Тя разбираше.
Докато пиеше кафето си, вълните ставаха все по-големи и звукът преминаваше в нещо като тътен.
- Добре, сърдито е днес, да оставим да му мине! - говореше на кучето. Отвори вратата и влязоха вътре. Щеше да отложи редовната дълга разходка по брега.
Може би трябваше да отиде до града. Хладилникът определено се нуждаеше от зареждане. Погледна небето и мигом разбра, че и това ще отложи. Присвяткваше, всеки момент щеше да започне да гърми. А ако имаше нещо, от което тя истински се боеше, това бяха гръмотевиците. При вски гръм търсеше нечия ръка, която да стисне. Когато не я намираше, просто се завиваше презглава под някое одеяло и чакаше всичко това да отмине. "Не, не, определено ще мина без пазар и днес!"
Взе лаптопа си и се закани да попише малко. Беше намерила начин да запълва времето си, като си драскаше някаква измислена история. Не можеше да я нарече книга, защото знаеше, че няма никаква литературна стойност, но писането й носеше удоволствие. Беше просто забавление и си беше само за нея. Всеки път се удивляваше как всичко започваше от едно изречение, дошло от никъде и после нещата се случваха някъде там, извън нея. Редяха се случки, мечти и истории, които сами се пишеха, тя просто щракаше по клавиатурата, а после с изненада установяваше, че историите са започнали да се навързват някак една с друга. Никаква, ама никаква идея нямаше как щеше да свърши, какъв ще е краят и кога ще дойде...
Това щеше да отвлече вниманието й от гръмотевиците. Наля си чаша вино, пъхна слушалките в ушите си и наду музиката. Така нямаше да ги чува и всичко щеше да е много по-лесно. Кучето заспа в краката й и тя затанцува по клавиатурата.
Спря чак, когато наближаваше време за залеза. Никога не го пропускаше. Дъждът беше спрял. Все още беше леко хладно, но облаците си отиваха постепенно. Наметна една жилетка, доля си вино и излезе да чака нейния залез. Поредната порция красота, коята успокояваше съня й.
Слънцето заспа и тя също започна да мисли за топлите прегръдки на мекото легло. Секунди след като сложи глава на възглавницата, вече спеше дълбоко.
Пронизителният звук на алармата пробиваше дупка в мозъка й. Надигна се с пъшкане, дръпна завесите и циментовото нещо, което стърчеше от другата страна на улицата, й се озъби отново. Оправи се бързо - душ, дрехи, грим и запали колата. След минути висеше в опашките от коли, задръстили софийските улици и се усмихваше.
Все някога...
Беше леко мрачно. Слънцето не успяваше да си пробие път през тъмните облаци. Морето беше развълнувано и гласът му беше някак по-дрезгав. Вълните се надигаха по-високи и се разбиваха с трясък във вълнолома, който беше наблизо до къщата.
Погледа го около 5 минути и след като си взе бърз душ, пусна кафе машината и отиде да навлече анцуга.
Плъзна френския прозорец и излезе на верандата. Лек хладен ветрец я накара да потръпне за миг, но всъщност беше ободряващо. Кучето се беше свило в ъгъла, но когато чу звука от отварянето на прозореца, дойде, размахвайки опашка и използвайки всички прийоми, за да я накара да го погали.
- Добре, добре, чакай да седна поне - потупа го по гърба и се настани в големия мек люлеещ се стол, където всяка сутрин прекарваше часове, пиейки кафето си бавно и съзерцавайки морето.
Попадна на обявата случайно. По принцип не четеше вестници, но един познат й се обади за статия, свързана с работата й и тя отиде да си купи вестника.
Беше в кофти етап от живота си. Децата бяха поотраснали и все по-рядко имаха нужда от нея. Работата й беше единствената й утеха. Отдаваше й се изцяло и така успяваше да запълва дните си. А почти всяка вечер се приспиваше, рисувайки в съзнанието си всеки детайл от една своя мечта. Не вярваше, че мечтите се сбъдват. Но обожаваше да си представя своята къща на морето. С времето, в резултат на многото нощи, имаше абсолютно ясна представа как щеше да изглежда. Знаеше как е обзаведена, познаваше веки аксесоар в нея и всяка дреболия, която създаваше усещането за дом.
Беше точно на брега на морето. Имаше три големи просторни стаи и веранда, обгръщаща къщата от всички страни. Имаше камина и огромен, дълбок люлеещ се стол, който зимата беше пред камината, а в топлото време изнасяше на верандата. В спалнята й прозорецът беше от пода до тавана и от него се излизаше навън. Нямаше пердета, нито щори. Не й трябваха, когато насреща й беше само морето. От него нямаше свян.
Имаше огромна библиотека, пълна с всевъзможни книги. Всички онези книги, които все не успяваше да намери време да прочете. Много снимки и дреболии - събирани с години подаръци от приятели. Всеки предмет си имаше история. Забавни чаши за кафе бяха закичени на специална стойка на плота в кухнята. Красиви чаши за вино, подарък от скъпа приятелка. Слончетата, подарени й от майка й. Бяха грозни, но ги пазеше с години. Красивата ваза, подарена й от най-близката й приятелка на първата годишнина от сватбата й. Стъклен съд, пълен с много сини топчета. Не бяха точно топчета...Скъп спомен от някога скъп приятел. Беше се чудил какво да й донесе от своя екскурзия в чужбина и й беше донесъл това безполезно нещо, което тя обичаше по някаква причина. Голямата и леко страховита дървена котка. Спомен от една кратка любов и един хубав рожден ден. И всевъзможни подобни щуротии.
Къщата беше на отдалечено от малкото курортно градче място. През по-голямата част от годината нямаше никого с километри наоколо. През лятото, обаче, къщата оживяваше. Децата й прекарваха тук по-голямата част от времето си, а приятелите й се редяха да идват, за да прекарат свободните си дни на брега на морето с нея.
Ето такава картина виждаше всяка вечер преди да заспи. И в този ден, докато прелистваше вестника за търсената статия, попадна случайно на тази обява. "Продавам спешно малка къща на брега на морето, Намира се..." Зачете се в обявата и леко се усмихна. "Ха, прилича на къщата от вечерите ми!" Мисълта се прокрадна през съзнанието й, а тя се изсмя на глас. "Хаха, да бе! Я се стегни!". Затвори вестника и забрави за обявата.
През пролетта беше на кратък уикенд край морето с приятели. Разхождаше се по пустия плаж с километри и вдишваше опияняващия аромат. Никога не беше опитвала дрога, но този аромат беше нейната дрога. Вдишваше с пълни гърди и не можеше да се насити. Така и не усети до къде е стигнала. Беше толкова пусто, че леко потръпна. Не беше страх, а някакво усещане за свръхестествена енергия. Огромните скали, в които вълните се удряха, наподобяваха гигантски великани, изправили се сякаш да пазят света от гнева на морските вълни. Беше нереално.
Огледа се и тогава пред очите й се появи тя. Приближи, привлечена от любопитството си и видя голяма табела "Продава се". Беше занемарена и стара сграда, но това не можеше да скрие очарованието й. Видя огромната веранда и сърцето й подскочи. Позна я! Беше къщата от нейното съзнание. Пристъпи плахо и влезе през портата. Отиде на верандата, чиито дъски тъжно проскърцаха под краката й, когато стъпи на тях. Виждаше мечтата си, докосваше я и вече беше решила, че ще я има. Нямаше никаква представа как, нито с какви пари, дори не знаеше колко струва. но знаеше, че ще я има.
Вярата й, че мечтите се сбъдват се завърна. Имаше нещо в това място...Толкова й беше познато, сякаш е била тук винаги, но усещането беше ново. Полъх на есен с дъх на море. Така видя бъдещето си и на лицето й се разля широка усмивка.
Лесно успя да уреди заем. Имаше прилична работа и доходи и банките, слава Богу, отново бяха започнали да дават кредити. Постегна я, напълни я с всички онези дреболии и превърна това място в своето убежище.
Стремежът й към морето я съпътстваше откакто се помнеше. И когато най-накрая беше достигнала толкова близо, тя и то се сляха в едно. Хармонията, която постигаше, когато беше тук я убеждаваше всеки път, че стремежът си е струвал.
Понякога, като в този ден, то й показваше онова лице, с което й напомняше, че е малка и незначителна и че единственото, с което си струва да се съобразява е природата. Нейната сила беше неизменната величина и авторитетът, който трябваше да зачита. Сигурно затова отношенията им бяха толкова хармонични. Тя разбираше.
Докато пиеше кафето си, вълните ставаха все по-големи и звукът преминаваше в нещо като тътен.
- Добре, сърдито е днес, да оставим да му мине! - говореше на кучето. Отвори вратата и влязоха вътре. Щеше да отложи редовната дълга разходка по брега.
Може би трябваше да отиде до града. Хладилникът определено се нуждаеше от зареждане. Погледна небето и мигом разбра, че и това ще отложи. Присвяткваше, всеки момент щеше да започне да гърми. А ако имаше нещо, от което тя истински се боеше, това бяха гръмотевиците. При вски гръм търсеше нечия ръка, която да стисне. Когато не я намираше, просто се завиваше презглава под някое одеяло и чакаше всичко това да отмине. "Не, не, определено ще мина без пазар и днес!"
Взе лаптопа си и се закани да попише малко. Беше намерила начин да запълва времето си, като си драскаше някаква измислена история. Не можеше да я нарече книга, защото знаеше, че няма никаква литературна стойност, но писането й носеше удоволствие. Беше просто забавление и си беше само за нея. Всеки път се удивляваше как всичко започваше от едно изречение, дошло от никъде и после нещата се случваха някъде там, извън нея. Редяха се случки, мечти и истории, които сами се пишеха, тя просто щракаше по клавиатурата, а после с изненада установяваше, че историите са започнали да се навързват някак една с друга. Никаква, ама никаква идея нямаше как щеше да свърши, какъв ще е краят и кога ще дойде...
Това щеше да отвлече вниманието й от гръмотевиците. Наля си чаша вино, пъхна слушалките в ушите си и наду музиката. Така нямаше да ги чува и всичко щеше да е много по-лесно. Кучето заспа в краката й и тя затанцува по клавиатурата.
Спря чак, когато наближаваше време за залеза. Никога не го пропускаше. Дъждът беше спрял. Все още беше леко хладно, но облаците си отиваха постепенно. Наметна една жилетка, доля си вино и излезе да чака нейния залез. Поредната порция красота, коята успокояваше съня й.
Слънцето заспа и тя също започна да мисли за топлите прегръдки на мекото легло. Секунди след като сложи глава на възглавницата, вече спеше дълбоко.
Пронизителният звук на алармата пробиваше дупка в мозъка й. Надигна се с пъшкане, дръпна завесите и циментовото нещо, което стърчеше от другата страна на улицата, й се озъби отново. Оправи се бързо - душ, дрехи, грим и запали колата. След минути висеше в опашките от коли, задръстили софийските улици и се усмихваше.
Все някога...
Накара ме да се усмихна, Тотони :) Определено трябва да се замислиш над идеята да започнеш да пишеш по-често и – защо не – някоя по-дълга история като твоята героиня :) Красив разказ с много топло усещане... представих си я тази къща с всичките дребни красиви спомени в нея, с големия прозорец и морето пред него... Кой знае? Един ден защо пък не? Поздравления :)
цитирайЕееех, мечтииии...Благодаря ти, принце! Галантен, както винаги:)))
цитирайМило, докосващо...
Аз предлагам в този късен час по една жилетка, по чаша бяло вино и да посрещнем... изгрева..:)
цитирайАз предлагам в този късен час по една жилетка, по чаша бяло вино и да посрещнем... изгрева..:)
Приемам:)))) Гласувам с две ръце:))) Ще те уредим и теб с едно люлеещо столче...:))
цитирайСъгласна:) Куче ще си взема:)
цитирайАз имам, не се тревожи! Среща - след монолога на Ал Пачино в "Адвокат на дявола", който започва точно сега:))) Става ли? Че този урок по актьорско майсторство никога не го пропускам:))) И после отиваме на верандата!
цитирай"Адвокат на дявола"? Уау! Любим филм... След монолога се присъединявам и аз, стига да ме приемете :) Виното – от мен:
http://photo_studio_e-business.packshot-creator.info/public/photo_bouteille_vin_packshot_creator.jpg
Мисля, че е добро :):):)
цитирайhttp://photo_studio_e-business.packshot-creator.info/public/photo_bouteille_vin_packshot_creator.jpg
Мисля, че е добро :):):)
Добро утро от мен:)
След вчерашните чашки вино, предлагам тримата да попрецапаме някоя и друга вълна:))
цитирайСлед вчерашните чашки вино, предлагам тримата да попрецапаме някоя и друга вълна:))
Да,да, добре ще ни се отрази...Ама след посрещането на изгрева, можеше да поспим малко повечко...Ама то сърце трае ли:)))
цитирайКазват, че от сън спомен няма, мака че не си поплювам и пак се излюпих в късния следобед, но разходка край морето винаги си е хубава :)
цитирайДа попитам: под ,, френски прозорец,, какво трябва да си представяме?
цитирайами това, което се разбира под "френски прозорец":)))
така се нарича прозорец от пода до тавана:))), който отваряш и излизаш навън
цитирайтака се нарича прозорец от пода до тавана:))), който отваряш и излизаш навън
ето цитат от уикипедия, за по-ясно: "подобна на двукрила врата двойка касетирани прозорци, спускащи се до земята. За пръв път използван във Версай през 1680 г." Винаги това се е разбирало под "френски прозорец", така че не съм имала предвид нещо различно от общоприетото значение на израза.
цитирайИма ли продължение приказката?Началото е интересно.
цитирайПодобни прозорци има и в Испания в по-старите сгради. Вероятно през 17 век са били,, на мода,,.
цитирай
16.
анонимен -
Mar. Ili.
07.03.2010 16:00
07.03.2010 16:00
Doskosvashto, nejno, zaplenqvashto! Chuden razkaz - edin kys jelanie, dve kyscheta vyzdishki i mnogo mnogo skriti pod vyzglavkata jelaniq, dori vyjdeleniq, pritaili dyh sqkash redom do kucheto i sgusheni v ygyla do frenskiq prozorec - toku pod nashiq ejedneven svqt. A naistina: zashto ne?! ...
цитирай
17.
marili -
"Imam si edna mechta..."
07.03.2010 16:24
07.03.2010 16:24
... da jiveq na brega na moreto, a moreto da e ...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4845
