- Стига беееее, муциииииииии, хахаха!        Смехът й ехтеше по целия плаж, а тънкото дразнещо гласче се забиваше в мозъка като китайско мъчение.
       - Не бе, стига, муциии, ма той верно ли, бе? Хахаха, чакай, чакай, мила, че някой ме търси по другата линия. - Хаха, кво, добре, ше ти звънна след малко, че муцито ми разпрая една клюка, не ти е работа...После ще ти я разкажа, айде! - И кво, мила, викаш?
       Седеше на сянка на бара и се наслаждаваше на ледената бира, докато тази сценка не привлече вниманието му. Момичето с телефона беше типично. Типично красиво. Поддържано тяло, лъскава дълга коса, маркови слънчеви очила, които най-вероятно криеха перфектно опънато лице и блестяща кожа. Премерен загар, секси...Откъдето и да я погледнеш. Може би малко по-слаба отколкото беше необходимо, но пък компенсираше с разкошни гърди. Най-вероятно силиконови, но то пък кои не бяха...
          Отпи от бирата си и усети, че я зяпа. Какво толкова, беше жена, която зяпаха непрекъснато. Сигурно е свикнала. Гледаше я дълго време, изучаваше движенията й, събличаше я мислено и спря да чува дразнещото гласче. Осъзна какво си мислеше и се размърда леко притеснено на стола си. Огледа се крадешком, искаше да разбере дали и другите наоколо са прочели мислите му. Никой не го забелязваше, можеше да пусне мислите си на свобода. 
       Най-накрая спря да говори по телефона. Отвори някакво списание и запали цигара. Устните й бяха дебели, чувствени, леко перверзни...Отиваше й тази цигара. И тя го съзнаваше. Цялото й същество излъчваше увереност и провокация. Дори пушенето й се превръщаше в еротична игра. Знаеше, че е секси с тази цигара в ръцете си. Караше да изпъква перфектния й маникюр. Поставяше я в ъгъла на устата си с обигран жест. Сякаш беше тренирала това пред огледалото. 
       Той усети как възбудата вече пълзи в тялото му. Въображението му се развихри и след минути, без да се усети, вече се приближаваше към нея. Трябваше да си опита късмета. Не беше кой знае какъв красавец, но определено знаеше как да впечатли подобна жена. Малко секс щеше да го спаси от скуката. А тя беше секси, мамка му, беше тоооолкова секси...Разпъна кърпата си на шезлонга до нея. Беше обедно време, плажът се беше поопразнил. А и тук си беше ВИП зоната, не беше такъв проблем да си намериш местенце. Сложи очилата си и зачака. Дебнеше удобен момент. Точно като ловец, преследващ плячката си. 
        Свалката щеше да е досадно обикновена. Щеше да е просто "Имате ли огънче?" или "Да ти помогна с намазването на гърба?" и разговорът щеше да тръгне. Тъпо, но тя не беше жена, която да трябва да впечатляваш с приказки. Щеше да наблегне на бизнеса си, на желанието да разпусне от тежкото ежедневие на човек със солидни доходи и работа, която не позволява дори да отидеш на море за повече от 3 дни. Щеше небрежно да спомене за "лодката", която е тук наблизо... Доскучаваше му понякога, признаваше си само пред себе си. Ставаше толкова лесно...Приискваше му се отвреме-навреме да срещне някоя, която да го провокира, да помисли какво би я впечатлило. Да не е толкова предвидима, да може да поговори с нея, но отхвърляше тази идея бързо. Така беше толкова по-лесно! Правеше съвсем съзнателен избор. 
      Преди време имаше такава жена. Обичаше я. Не беше красавица, нямаше нищо общо с тези лъснати барбита без мозъци, с  които излизаше напоследък. Не се получи. Тя винаги успяваше да разбере какво мисли, усещаше всяко трептене, искаше всичко. Беше хубаво, но не беше готов. Раздялата дойде скоро. Оттогава мина много време. Отначало безмисленият секс беше бягство, постепенно се превърна в начин на живот. Така си беше добре. Не му трябваше друго. Можеше да има свободата си, секс, когато пожелаеше, красиви жени, угаждащи на всичките му капризи. 
     - Извинявай, имаш ли огънче? 
    Тя го погледна иззад слънчевите очила, усмихна се и му подаде запалката.
    - Самичка ли си?
   - Да, почивам си! - отново усмивка. 
   Толкова лесно, тооолкова...
   - А защо красавица като теб е сама на плажа? 
   - Ами приятелят ми остана в София, няма възможност, пък аз дойдох да си почина на спокойствие. А ти?
    И тук разговорът за бизнеса и заетите мъже естествено си дойде на мястото. Всичко се разви по сценарий. Тя беше все толкова секси, даже още повече, когато излизаше от водата, капчиците блестяха по загорялата й кожа, слънцето се отразяваше в тях и тя блестеше. Цялата. Изваяна. Прекрасна...
     Незнайно защо обаче възбудата му избяга. Но знаеше, че няма да изневери на себе си. Всичко щеше да стане, както го беше замислил. Въпреки всичко я заведе на бар вечерта, после я качи на разходка с "лодката" и правиха страхотен секс. Беше удовлетворително преживяване. 
      Видяха се още един-два пъти в следващите дни, а после той трябваше да си замине. Обеща да й се обади и в колата вече беше забравил за това.
     Пътят се стелеше пред него.  Звучеше приятен джаз и той си мислеше за пура и хубаво уиски. Празен бар. Животът му се превръщаше в нещо, което дори самия него уморяваше.
      Грабна телефона си, намери номера й, все още го пазеше. Не знаеше какво ще й каже, нямаше представа, просто искаше да чуе гласа й.
      - Ало - гласът й беше плътен и позабравен. Нейният ли беше?
      - Хей, здравей! Аз...само..., искаш ли просто...да поговорим? Искам да ти кажа нещо, не знам...
    - Съжалявам, бъркате номера! 
    Затвори му. Пътят се стелееше пред него, но след миг осъзна, че беше объркал посоката.
        
         
         

Няма угодия на този свят, ей! :) Нито когато "Тя винаги успяваше да разбере какво мисли, усещаше всяко трептене, искаше всичко. Беше хубаво, но...", нито пък когато "...има свободата си, секс, когато пожелаеше, красиви жени, угаждащи на всичките му капризи." :)

Шегта настрана – много готино написано, Тотони, наистина май нерядко пропускаме хората в живота си от нерешителност, от неразбиране или просто от безгрижие. Поздрави :)

или просто се разминаваме, защото сме на различни етапи. Искаме различни неща по различно време. Иронично е, но се случва...Често!
Поздрави и на теб и хубава нощ!

ако можеше да бъде лесно и интересно

Нещата от живота...напоследък!
Ала си мисля - колко са тези мъже и жени - като героите в разказа?
Все пак си мисля, че не са много! Повечето от нас търсят точно онова - "...винаги успяваше да разбере какво мисли, усещаше всяко трептене, искаше всичко...".
Поздрави - хубав разказ!
Наистина хубав!

Благодаря ти, дориана! Ами не знам колко са малко. Повечето наистина искат това, но появата на тези "удобни" жени малко изместиха центъра май напоследък-:))
Поздрави!

О да, трудно е сами да си угодим. Браво на мацката, че затвори телефона! :)