Толкова красива меланхолия ми носи дъждът...Романтика - неповторима и някак странна. Асоциациите ми, когато вали? Пица на дивана в хола, в прегръдките на Мъжа, с когото все някога ще започна да споделям пиците си на дивана пред телевизора в дъждовен ден. Книга под мекото одеяло. Мирис на ароматни свещи и спряло време. Шезлонг под навеса на верандата. На моята къща на брега. Отново увита на топло, седя и съзерцавам морето в дъжда. Безвремие и музика. За душата. Чувам барабаненето на капчиците по ламарината на беседката в двора. Тихо е и умората изпълзява от вените ми. Главата ми олеква и няма мисъл. За нищо. Само наслада. Разходка по брега. Под дъждобрана крия нещо... Чаша прекрасно вино в кръчма в Несебър, точно над морето. Гледаме го отвисоко. Градината в Балчик.Това всъщност е спомен... Топло кафе на Панорамата в Албена. Глупаво списание.   Много красиви мечти, които са толкова красиви само в дъжда...   P.S. А вие? С какво асоциирате дъжда, приятели?  

Предимно с една таванска стая когато бяхме на 20, а от покрива и тече струйка помътняла от пътя си по керемидите. Докато стигне до долу ние сме й предложили старата тенджера за удобно легло, а на нашето легло с Него жонглираме с времето...
Ей такива ми ти работи се сещам покрай дъжда...

С това: http://www.youtube.com/watch?v=rmCpOKtN8ME
:)

С уютно прекарано време вкъщи, но сам :)

martito, супер! Благодаря, че ми го припомни!
принце, понякога се нуждаем от усамотение и е много приятно, когато го постигнем-:))
Поздрави

Аз - на 3,5. За пръв път тръгвам на детска градина. Вали кото из ведро. По улиците текат реки. Тук-там са се образували "езерца"
Синът ми - на 2,5. За пръв път тръгва на ясли. Вали като из ведро. По улиците текат реки. Тук-там са се образували "езера". Тук-там коли са изгаснали. Водата им стига до пода.