Глас – като ромоленето на поточе. Докосване – като полъха на морски бриз.                 Очи – като смях и красота, като слънце, като мълнии на лятна буря, с цветовете на есента и дъгата.                 Ръце – като нежността от ласката на дете и като силата на бащина закрила.                 Прегръдка – като спокойствието на лятна гора.                 Аромат – като свежестта на пролетен дъжд.                 Сърце – като необятността на морето и като дома, приютяващ болката.                 Целувка – като нетърпението на дете и като пърхащите крила на пеперуда.                 Усмивка – като раждането на деня с изгрева.                 Чувството...като прераждане.                 Събудиха я слънчевите лъчи, които трудно и със закъснение си проправяха път през мръсния прозорец. Размърда се лениво, протегна се дълго и се усмихна доволно, осъзнавайки, че е събота.                 Денят явно беше прекрасен. С известно нежелание се надигна от леглото, за да погледне навън. Слънцето грееше ярко. Отвори балконската врата и топлата вълна нахлу в спалнята. Май беше по-топло, отколкото й се искаше, но все пак беше престъпление да си остане у дома в такъв ден.                  Очакваше я дълго пиене на кафе, насладата от това да пие кафето си без да бърза за някъде не заменяше за нищо. Щеше да има достатъчно време да помисли какво да прави днес.                 Около час по-късно вече имаше ясен план, включващ безцелно шляене и подсигурен с необходимите хора за целта.                 Тъкмо се канеше да си вземе душ, когато въпросът защо днес се събуди в такова прекрасно настроение, започна да я човърка. Тъй като отговорът не дойде след дълго мислене, предпочете да приеме идеята, че просто й е хубаво и по-добре да спре да търси обяснение, за да не пропилее този миг. Отново. Имаше способността да го прави. Все се опитваше да се наслаждава без да мисли, но й беше трудно. Прогони мислите и се пъхна под душа. Усети се, че си тананика, което беше сигурен показател, че мигът още не е отлетял.                 Облече се набързо и почти изтича навън. Хората бяха изпълзели от черупките. Всички й се виждаха някак по-усмихнати и цветните им дрехи пораждаха онова специално настроение, което не можеш да избегнеш. Дали хората наистина бяха по-красиви или ги гледаше с други очи? Все едно!                 Планът за безцелно шляене прерасна в разходка, обяд, вино, кино, разходка, танци и вино. Тогава го видя. В кратката пауза за цигара, поклащайки се в такт с музиката, погледът й попадна на него. Беше в дъното на бара, стоеше в сянката на тъмнината. Беше сам. Погледна го и нещо я жегна. Отклони поглед, защото се притесни. Не умееше да флиртува, определено това не беше силната й страна. Но въпреки усилията й, нещо все я караше да поглежда крадешком. Изведнъж осъзна, че сякаш има нещо познато в него. Не беше лицето му. Сигурна беше, че не го беше виждала преди. И все пак не можеше да не разбере, че има нещо специално в него. Обърна се с гръб към ъгъла на бара и се опита да прогони това чувство. Отпи глътка и се впусна в истински танци. Не онова поклащане, което я правеше да изглежда отегчена. А тя определено не беше отегчена. Забавляваше се и преди да го види, а сега вече беше и заинтригувана. Усети нечие присъствие точно зад гърба си. Не беше случайно, сигурна беше, че трябва да се обърне.
               - Извинете, дано не Ви прозвучи като евтина свалка, но повярвяйте ми, искрен съм! Наблюдавам Ви от известно време и не мога да се отърва от чувството, че съм Ви виждал някъде. Тя чу ромоленето на поточе. Погледна го и видя цветовете на дъгата и есента. Видя раждането на изгрев и долови аромат на пролетен дъжд...

Прекрасен клип. Благодаря ти,totoni .

Спокойна нощ ти желая! И аз благодаря!

Дано да има по-често такива дни :)

prekrasen posting... zarejda mnogo

анонимен, благодаря! радвам се, че съм заредила някого-:))
принце, за съжаление, историята е измислена, но пък е хубава...-:)))