Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2008 21:35 - За “модерните” офиси, самостоятелните работи и новите колеги
Автор: totoni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1196 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2009 23:54


  Ееех, живот, живот…, пълен с поврати и падания, и ставания, и нови офиси, нови колеги, новини… Отдалече го подхванах, ама да ви кажа-думата ми е за новата ми работа. Нали ви споменах вече-смених я. Голям стрес, ей…(и това май вече го казах, ама нейсе). Та, тя-новата работа, к"во да ви кажа-работа като работа, обаче имам едно сериозно терзание. Не мога да си обясня "що тия хора (говоря за шефовете на частните фирми) са решили, че повишават производителността, като наблъскат овцете в една стая, без оглед на пол, възраст, образование (дори), телесни миризми, характерови особености и т.н. Честно ви казвам, не намирам никакво логично обяснение. Така, да изясним недостатъците (за предимства няма да говорим, тъй като такива просто няма), според моята скромна гледна точка: 1. Отиваш сутрин на работа. Всичко дотук е о.к. Добрал си се до “централния офис” на голяма фирма, който, също по подразбиране, е позициониран на майка си в***, нали…Както и да е. Та с пристигането започват проблемите. Проблем номер едно-да намериш място на връхната си дрешка, щото все пак застудява, та все по-обемисти стават, а мястото за целта, както се досещате-ограниченооо. Една закачалка на 9 (в дните, когато и стажантката е в обора, стават 10) овце. Сложен ребус, да ви кажа, ако имаш късмет успяваш да метнеш палтенцето някъде и се молиш да не е съвсем до онова на овчицата със засилени телесни миризми, щото…нали, кат" си тръгваш после…да няма нов стрес, че пари за химическо няма всеки ден, пък и не разполагаме с толкоз връхни дрешки за смяна. Такааа. Дотук-добре. 2. Сядаш си в твойто ъгълче на оборчето, като преди това си успял да навреш някъде и дамската си чанта (където дойде, общо-взето, като изборът, както се досещате не е много голям). Започва нормалният работен ден. Работа-бол, тракаш си, тракаш си по клавиатурата, опитваш да си съсредоточен, обаче…в главата ти започват да се въртят мисли от рода на това, че май твойта клавиатура е най-шумна и отеква в цялата стая, пък аз нали съм си една такава съобразителна, та голяма част от вниманието ми е заета с това как да тропам по-тихичко. Дааа, ама това не е съвсем така за всички останали овчици в офиса. Има такива, дето не само, че не се тревожат за звука от клавиатурата, ами и намират за съвсем естествено да си поговорят за времето, например, докато ти отчаяно се опитваш да върнеш онази изключително важна мисъл, която току-що се стрелна в главата ти и избяга зад онази, която е свързана с временните температури на въздуха. 3. Във връзка с точка 2 – работата е свързана и с доста контакти и разговори по телефона, което вече си е съвсем в кръга на задълженията ти, та докато говориш по телефона, отсреща все ти повтарят, че нещо не те чуват, "щото пък ти пак се опитваш да си максимално тиха. 4. Наближава обяд. Това го казвам не защото е ракиено време, а защото това е часът, в който някак странно засилените телесни миризми, за които вече споменах, започват да стават някак доста по-осезаеми. Сигурно си има логично обяснение на този почти часовников механизъм на потоотделяне, обаче това не ме занимава особено. Започва все повече да ме напъва желанието да отворим най-накрая този голяяяям прозорец, та да влезе малко “свеж” въздух от улицата. Да, ама не! На някои от овчиците им е студено, болни са били доскоро, ама те са сравнително по-далеч от овчицата със засиленото потоотделяне, ама нейсе. Проблемът заплашва да приеме застрашителни размери, съдейки по завишените октави, та решавам пак да съм компромисна. Наблягам на дишането през устата и още едно кътче от съзнанието ми се ангажира с мисълта за това (все пак дишането през устата не е най-естественият начин, та изисква известно съсредоточаване). 5. Времето си върви. Моя милост се е покекерила на високи токове, понеже нали е на нова работа, трябва да прави добро впечатление. Краката ми са отекли завидно вече и неистовото неосъществимо желание да си събуя тъпите обувки заема малката останала свободна част от мозъка ми. 6. За неистовото неосъществимо желание да запаля цигара няма да говоря, защото с това мога да се примиря, макар че категорично съм убедена, че моят мисловен процес се стимулира излючително силно, когато държа цигара в ръцете си, но тук вече проблемът си е мой. Но все пак трябва да отбележа, че и това червейче упорито яде мозъка ми и съзнанието ми. Така, и сега при толкова много заети части от мозъка и мисълта ми, кажете ми (дано не ви звучи нескромно), не е ли истински героизъм това, че успявам да свърша работата си и то-добре, което пък ни води до извода за невъобразимия капацитет (хихи) на мозъка на моя милост.
            Та това са част от моите терзания тези дни. Не че няма да свикна и не че няма да извлека полза от това-все пак, каква по-добра тренировка за издържливост на духа, търпимост и преодоляване на битовизмите, с цел личностно самоусъвършенстване?  


Тагове:   новите,   офиси,   Модерните,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. proximus - Heheh, мн ме изкефи историйката ти. ...
16.11.2008 22:47
Heheh, мн ме изкефи историйката ти. Имам си и аз една подобна. Вероятно наблъскването на овичиците на едно се прави с цел подобряване на връзките между служителите, увеличение чувството за заедност, взаимно опознаване по миризма ииии не на последно място спестяване на малко парици от по-голям офис ;) Хубаво че моите шефове за сега не мислят в такава посока
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: totoni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 292891
Постинги: 81
Коментари: 958
Гласове: 4845
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031